Калан притисна Джилиан по-силно до себе си, за да я предпази, тъй като специалните им пазачи, които разполагаха с все по-малко място, постепенно се преместваха все по-напред, където имаше повече пространство в близост до играта. Пазачите отзад бяха вече съвсем близо и също неусетно се придвижваха напред покрай нея.
Ничи, която улисаният в играта император изцяло бе забравил, отстъпи крачка назад и освободи още малко място за пазачите. Изглеждаше съвсем естествено, сякаш просто не искаше да им пречи да гледат.
Джаганг викаше, недоволстваше, проклинаше и ревеше по адрес на отборите на терена като най-обикновен зрител. Отдавна се беше стъмнило и цялото събитие бе почти нереално. Наредените покрай терена факли хвърляха неравна светлина върху откритото пространство за игра, заобиколено от море от тъмнина. Между много от факлите зорко следяха стрелци с натегнати лъкове. Но дори и те повече се увличаха в емоциите на играта, отколкото да следят пленниците.
Калан имаше чувството, че се намира в центъра на врящ, кипящ, безумен ритуал за възхвала на насилието. Тълпата не само ревеше и насърчаваше този или онзи отбор, но започна и да пее, да тропа с крак в тон с песните, докато отборите препускаха по терена. Земята се тресеше под едновременния удар на стотици хиляди ботуши. В тази тъмна облачна нощ усещането бе за непрестанен тътен на мощна гръмотевица.
Беше омагьосващо. Дори Калан се поддаде.
Заедно с всички зрители тя имаше чувството, че е на терена и тича заедно с играчите. Сърцето й биеше лудо, докато гледаше как Ричард финтира преследвачите, навежда се под протегнатите пръсти и се изплъзва на косъм от хвърлящите се към него тела. Когато се сблъскваха, тя трепваше и се обръщаше. Много от зрителите изстенваха, сякаш лично бяха поели удара.
Часовникът отмерваше реда на всеки отбор, а резултатът се променяше непрестанно. Калан следеше неотклонно развоя на играта и на няколко пъти видя Ричард да пропуска сигурни точки. Сякаш се забавяше точно колкото да го настигнат преследвачите. Един път дори стреля и пропусна.
Образно казано, отново се хвърляше в калта. Този път обаче не тя не можеше да разбере защо.
С напредването на играта ставаше все по-ясно, че той манипулира резултата и се опитва да не трупа преднина. Ако се случеше отборът на императора да отбележи, не след дълго той също отговаряше с изравнителна точка, но после не прибягваше до следваща, докато императорският отбор не отбележеше своя.
От начина, по който се движеше, Калан съдеше, че поради някаква причина той не само се въздържа, но и сякаш пести силите си. Противниковият отбор даваше всичко от себе си, а Ричард, каквото е необходимо и нищо повече.
Този завързан резултат нажежаваше емоциите по склоновете до трескаво очакване. Мнозина подвикваха окуражително, пляскаха с ръце, свиреха и ревяха одобрително за своя отбор, докато другите размахваха юмруци и го проклинаха. Тук-таме между зрителите избухваха кавги и сбивания, но бяха винаги кратки, понеже всички искаха да следят играта.
Калан, която пък следеше и придвижването на Ничи, забеляза, че тя вече е успяла да се отдалечи на повече от десет крачки от Джаганг. Никой не й обръщаше внимание. Джаганг на два пъти хвърли разсеян поглед назад и остана доволен, че тя е наблизо.
Калан различи много жени от онези, които се придвижваха с лагера по периферията на игрището и те също бяха полудели от възбуда и започваха да разголват гърди пред преминаващите мъже. Докато територията близо до страничните линии бе много предпочитана и често разпределяна с бой, жените можеха да се движат свободно до края на игрището. Купища мъже, които знаеха колко възбудени са тези жени, колко силно искат да привлекат вниманието на играчите, ги насъскваха. Жените жадно приемаха вниманието. През оглушителния шум наоколо Калан чуваше как някои от накацалите по-близо по оградите врещят по преминаващите играчи с развратни обещания за победителите.
По принцип жени с такова поведение сред хората на Ордена не биха останали на свобода за дълго, но сега войниците бяха далеч по-заинтересовани от ставащото на терена. Поведението на жените само подсилваше покварената атмосфера. Всичко това бе част от играта.
Когато Ничи бе достатъчно близо, Джилиан се протегна и я докосна по ръката.
— Добре ли си? — прошепна тя, колкото да я чуе сред тълпата. — Толкова се тревожехме за теб.
Ничи я погали по бузата и кимна усмихнато в отговор.
— Намислил е нещо — изрече едва доловимо Ничи, като се наведе леко към Калан.