Калан нямаше представа защо, но точно заради този момент беше всичко.
Той рязко изрева бойния вик и се впусна в атака.
Като го гледаше така, покрит със страшните червени символи, с напрегнати мускули, хищнически поглед, концентрирана мощ, гладки движения… Калан имаше чувството, че сърцето й всеки миг ще се пръсне от силните удари.
Трийсет и четвърта глава
ВСИЧКИ ОЧИ СЛЕДЯХА РИЧАРД, който тичаше с брока под лявата мишница. Калан също бе направила стъпка напред и стоеше като хипнотизирана. Тълпата затаи дъх в напрегнато очакване.
В другия край на игрището отборът на Джаганг се впусна през откритото пространство, за да спре нападението. Ако успееха да попречат на отбора на Ричард да отбележи сега, печелеха турнира. Бяха опитни играчи, които виждаха, че победата е почти в ръцете им, и нямаха намерение да позволят това дa се промени.
Под прикритието на блокерите и останалото едно крило Ричард свърна надясно. Движеше се с бясна скорост плътно по ясната линия на игрището. Пламъците на факлите се огъваха и подскачаха при преминаването му. Жените се протягаха да го докоснат и ревяха наедно с всички останали.
Внезапно Ричард се озова точно там, точно пред тях, тичаше пред императора. Джаганг имаше вид, сякаш лично иска дa спъне Ричард.
Калан очакваше Ричард да спре, да се нахвърли върху Джаганг и да го убие светкавично, както другите мъже по-рано, но той не го стори. Дори не погледна към тях, докато прелиташе.
Пропусна възможността да нанесе убийствен удар.
Калан не можеше да проумее защо не го направи, особено, ако Ничи бе права, че е замислил нещо. Може би Ничи просто се самозалъгваше… също и Калан.
Само за миг хората на Ричард минаха и отминаха и вече се насочваха нагоре по игрището.
Хората на Джаганг следяха приближаването им, видяха, че са сравнително събрани, а не разпръснати, както неведнъж по-рано и се споиха в непробиваема стена от кости и мускули, която със сигурност щеше да ги спре.
При някои от предишните нападения императорският отбор бе успявал да не позволи на отбора на Ричард да отбележи. Знаеха, че за да спечелят, е достатъчно да задържат противника и да не го оставят да отбележи сега. Те, изглежда, обаче искаха повече. Искаха не само да победят, но и да накажат претендентите. На лицата им бе изписана свирепа решимост да приключат всичко възможно най-брутално.
Още в движение, вместо да се пръснат в позиции, целящи дa разрушат очакващата ги блокада, хората на Ричард внезапно и необяснимо се събраха на куп. И което беше още по-изненадващо, наредиха се в колона по един. Продължиха да тичат и се прибираха все по-плътно един зад друг, най-едрите — най-отпред. Същевременно всички сложиха ръка на рамото на мъжа пред себе си и така навързаха цялата колона. Движеха се в хармония с главоломна бързина.
За миг целият отбор на Ричард се превърна в мощен човешки таран.
Тази колона, на която Ричард бе към края, не се движеше толкова бързо, колкото всеки поотделно би могъл, но пък нямаше нужда от чак толкова бързина, при условие че онова, което жертваха откъм скорост, се компенсираше многократно от огромната им обща маса с пробивна инерция.
Макар че всеки от играчите на Джаганг поотделно се стегна, колоната от бегълци се вряза в тях подобно на огромна греда в паянтова врата.
Хората на Джаганг бяха свикнали огромните им туловища да им служат добре, но независимо от размера си този път не можаха да дадат отпор на изумителната сила, с която концентрираната тежест на целия отбор на Ричард се блъсна в тях. С такава превъзхождаща тежест колоната проби напред, без дори да се забави, като пренесе силата на сблъсъка върху защитниците, които отлетяха настрани.
Някои от хората на Ричард отпред бяха отнесени от яростния сблъсък, но на мястото на всеки откъснат се появяваше нов водач, така че самата колона оставаше непокътната и продължаваше напред през защитната стена.
Още щом навлязоха в територията на защитниците и стигнаха първата линия за отбелязване на точки — и много преди да са стигнали нормалната зона на точките, — колоната се разпръсна и се хвърли върху блокерите. За момент това осигури на Ричард малко обезопасен периметър.
Той запрати брока от тази задна линия. Разстоянието до вратата беше много голямо. Осветената от факлите брока се издигна в нощния въздух, цялата тълпа наоколо се приведе напред едновременно и притаи дъх с оцъклени очи. Брока се приземи с трясък в мрежата за две точки. Тълпата изригна в оглушителен рев, от който въздухът затрептя, а земята потрепери.