Сега отборът на Ричард водеше с една точка. Императорският отбор нямаше повече атаки; нямаше как да спечели. Макар да имаше още време за игра за отбора на Ричард, те нямаха нужда от него. Мачът на практика беше спечелен, макар песъчинките в часовника да продължаваха да текат.
Император Джаганг стоеше със замръзнало лице. С мрачен поглед телохранителите му се съсредоточиха да придържат развълнуваната тълпа от всички страни, докато ликуващите викове продължаваха с нестихваща сила.
Най-накрая Джаганг вдигна високо ръка. Дивият рев започна да отслабва и всички насочиха вниманието си към императора. Джаганг даде знак на съдията да се приближи.
Калан и Ничи размениха бърз поглед. Не чуваха какво си говорят мъжете с приведени напред глави.
Леко пребледнял, съдията кимна, после изтича в центъра на терена и вдигна ръка, за да даде знак, че следва отсъждане.
— Претендентът е излязъл извън игрището покрай страничната линия — извика съдията в неподвижния нощен въздух. Точките не се броят. Отборът на негово величество все още води с една точка. Играта трябва да се поднови до изтичане на времето.
Ако тълпата бе подивяла, когато Ричард отбеляза, сега съвсем обезумя. Цялата армия, която наблюдаваше мача, бе хвърлена в смут.
Ричард обаче не изглеждаше изобщо развълнуван от отсъждането. Дори вече беше се прибрал в своята част заедно с отбора, сякаш беше го бе очаквал. Хората му имаха съвсем делови вид и също не изглеждаха обезсърчени.
Когато съдията им хвърли брока, те бяха готови. При Джа’Ла играта не може да се прекъсва. Отборът на Джаганг обаче все още се радваше на неочаквания си късмет и не се беше построил за защита на вратите си. Понеже нямаше особено много време, отборът на Ричард се втурна мигновено в атака.
Този път се затичаха наляво, в частта от терена далеч от Калан. Отново се подредиха в стегната колона, всеки сложи ръка на рамото на човека пред себе си. Играеха същата схема, но на обратно.
Единствената разлика беше, че този път се придържаха далеч от страничната линия — толкова далеч, че всеки, и най-вече публиката от онази страна на терена, виждаше ясно, че няма шанс да закачат линията.
Играчите на Джаганг видяха какво се случва, но още не бяха успели да се организират, за да спрат приближаващата формация. Осъзнаха опасността и се втурнаха да спрат напредъка им.
Когато отборът на Ричард се вряза в рехавата редица от блокери и стигна до същата зона за точки както по-рано, мъжете отново се пръснаха, за да оставят свободно пространство за своя нападател. В този миг, без никакви защитници наоколо, Ричард хвърли брока.
Тя полетя над протегнатите ръце на отбора на Джаганг и се приземи в мрежата за нови две точки.
Тълпата изригна в див рев.
Рогът изсвири, но едва се чуваше сред гръмогласните викове.
Играта приключи. Отборът на Ричард спечели турнира, и то на няколко пъти.
С почервеняло от ярост лице Джаганг отстъпи крачка назад, протегна се, хвана Ничи подмишница и я дръпна рязко до себе си.
Вдигна другата си ръка, за да спре процедурата. Съдията и помощниците му замръзнаха на място и впериха поглед в Джаганг. Радостните викове секнаха и изумената тълпа бавно се смълча.
— Нападателят им пристъпи границата! — изрева Джаганг в студената нощ. — Излезе от ограничението!
При предпоследната атака, понеже беше толкова близо, Калан ясно видя, че той не беше излязъл извън очертанията. Даже напротив, хората най-отпред протягаха ръце да го докоснат, но не можеха да го стигнат. Този път, дори и Ричард да беше пристъпил очертанията, Джаганг нямаше как да го е видял чак на отсрещната страна на терена.
— Атаката не се брои! — изкрещя Джаганг. — Точките не се признават! Край на играта! Императорският отбор печели турнира!
Претъпканите с хора склонове го изгледаха невярващо.
— Това отсъди Джаганг Справедливия! — извика Ничи към тълпата подигравателно.
Ричард току-що бе принудил Джаганг Справедливия да покаже на всички, че за Ордена справедливостта е само празна дума. А Ничи заби острието докрай.
Джаганг я удари с опакото на ръката с такава сила, че я запрати в краката на Калан.
Привържениците на императорския отбор полудяха от щастие. Подскачаха лудо, крещяха и викаха, сякаш самите са постигнали победа.
Привържениците на отбора на Ричард побесняха от ярост.
Със затаен дъх Калан стисна здраво ножа в юмрук и провери позициите на пазачите си, а Джилиан се наведе да помогне на кървящата жена в краката им.