Калан погледна към мелето на терена за Джа’Ла. Примигна изненадано.
Ричард имаше лък.
Вече беше натегнал стрела. В зъбите си бе приготвил втора.
Джаганг стоеше в центъра зад охраната си, стискаше до крака си окървавен къс меч и ревеше заповеди. Погледна с почернял поглед войниците отсреща — повечето опиянени от агресията и вкопчени в бой да решат кой е спечелил Джа’Ла. Джаганг размаха свободната си ръка и закрещя на пазачите си, като ги насочваше в пролуките в опит да удържи тълпата.
Калан отмести поглед и видя Ричард с вдигнат до бузата лък. След миг стрелата изчезна.
Тя затаи дъх и проследи полета на острия й като бръснач връх. Почти веднага след пускането на първата последва и втора.
Малко преди първата да достигне целта си, един от пазачите на Джаганг се обърна по посока на настойчивия зов за помощ от другите пазачи, които се биеха с група войници, пробили линията им от другата страна. Мъжът се впусна пред императора да помогне. В този миг пое първата насочена към императора стрела. Уцели го под дясната мишница, отстрани на гърдите, между предната и задната плочка на дебелата ризница. Стрелата проникна достатъчно дълбоко, за да достигне сърцето.
Джаганг се извърна, леко изненадан, и отстъпи малко назад, когато мъжът ахна и се строполи. Тази половин крачка се оказа достатъчна да спаси живота му, защото втората стрела уцели гърдите му отдясно. Ако не беше мръднал, когато падна първият мъж, щеше да поеме втората стрела право в сърцето.
Калан не можеше да повярва, че при тази лудница, бъркотия, объркване, омраза, ярост, болка и смърт около себе си Ричард съумя да отправи подобен изстрел.
В същото време не искаше да си представи, че е пропуснал.
Със забита дълбоко в гърдите стрела, Джаганг отстъпи назад. Падна на колене, а пазачите му като обезумели се втурнаха и го наобиколиха, за да го предпазят от евентуални следващи стрели. Калан вече не виждаше императора зад плътната стена от телохранители.
Тя се възползва от момента на сковано изумление по лицата на специалните й пазители, за да забие ножа в дясната си ръка в десния бъбрек на един от тях, който следеше съдбата на Джаганг. Острието в лявата си ръка заби в корема на мъжа отляво в мига, в който той се обърна към нея. Издърпа ножа нагоре и го разпори. Трети се извърна от борещия се за живота си император и се хвърли към нея. Джилиан го спъна и той полетя напред. Калан подложи ножа на гърлото му, докато падаше до нея, и с едно-единствено движение го преряза от ухо до ухо.
Обърна се и видя Ричард в другия край на терена.
Държеше меч.
Друг пазач пристъпи с протегнати ръце, за да я обезоръжи, но Ничи заби ножа си в гърба му. Той се завъртя, извика изненадано и протегна ръка да запуши раната на рамото си. Тя го промуши два пъти в гърдите с бързи, тежки удари. Той се препъна и падна, като се опитваше да я хване, за да се задържи, но без успех. За човек, който не беше много добър с ножовете, Ничи очевидно му бе хванала цаката.
Пети мъж грабна Джилиан, за да я използва като щит срещу Калан. Калан сряза увитата около врата на Джилиан ръка през жилите и мускулите чак до костта. Когато онзи трепна и извика от болка, Джилиан се изскубна. Мъжът се хвърли към Калан, която използва набраната от него инерция, за да го наниже върху ножа в другата си ръка. Заби острието до дръжката, докато опря в ребрата. Очите на нещастника се оцъклиха в изненада. Калан отстъпи встрани и онзи падна до нея, а вътрешностите му се разпиляха при съприкосновението със земята. В бъркотията не виждаше шестия пазач, но знаеше, че има такъв.
Масата от хора зад Ричард продължаваше да се свлича надолу и да се стича върху терена. Пространството бързо се запълваше от групи войници, които нито за миг не преставаха да се бият. Повечето от стрелците с лъкове също отдавна бяха погълнати от връхлитащата отгоре битка. Ставаше все по-тъмно. Трудно се виждаше.
Игрището за Джа’Ла бе залято от биещи се хора. Земята бе осеяна със смъртно ранени мъже. Навсякъде се чуваха писъци. Нямаше кой да помогне на умиращите.
Скоро вече мъжете с омазани в червено лица бяха толкова много, че бе почти невъзможно сред тях да се различи Ричард. Онова, което само преди малко го караше да се откроява, сега му помагаше да се скрие. Само преди миг се набиваше на очи, сега беше просто сянка в хаоса.
Никой от войниците не даваше вид да възнамерява да спира или да се въздържа. Бяха побеснели и готови да убиват всичко и навсякъде. Размахващи брадви мъже отсичаха ръце, разцепваха черепи, разпорваха гърди. Мъже с мечове пронизваха други.