През цялото време, докато си пробиваше път през бурната крамола, погледът му я следеше неотлъчно.
Независимо от начина, по който сразяваше мъжете по пътя си, той бе само човек. Преди използва масата на собствения си отбор като таран, за да пробие редиците на по-силните противници и да спечели мача, сега обърна в своя полза масата на цялата армия. Колкото и смело да се биеше, натискът на тези мъже го смазваше.
В един момент Калан го изгуби от поглед.
— Какво ще правим? — попита Джилиан.
Калан видя, че Джаганг кашля кръв и едва диша.
— Мисля, че трябва да се размърдаме.
— Не можем — отвърна Ничи. — Ако Ричард не ни намери, сме загубени.
— Какво според теб би могъл да направи? — посочи хаоса наоколо Калан.
— Мислех, че вече си разбрала, че не бива да го подценяваш.
— Ничи е права — обади се Джилиан. — Виждала съм го да се завръща от света на мъртвите.
Трийсет и шеста глава
КАЛАН СЕ УЧУДИ НА РЕПЛИКАТА НА ДЖИЛИАН. Вече знаеше, че този човек действително е способен да започне война, но не вярваше, че е успял да се завърне от света на мъртвите. И все пак, наблюдавайки суматохата около тях, тя съзнаваше, че сега не бе нито времето, нито мястото да го обсъждат.
Докато търсеше начин да се измъкнат, тя забеляза безредието, до което бе довела неконтролируемата ярост. Ако Джаганг умреше или дори само припаднеше, тя можеше да използва тази възможност, за да се измъкне заедно с Джилиан и Ничи. Дали за един пътешественик по сънищата бе от значение дали е в безсъзнание или не. Тревожеше се, че дори в безсъзнание той може да ги контролира чрез яките им.
Дори Джаганг да умреше или да загубеше съзнание, продължаваше да стои въпросът със заобикалящата ги огромна войска. На практика Калан беше невидима за всички, но Джилиан и Ничи, разбира се, не бяха. Нямаше да е лесно да прокаpa жена като Ничи и такава примамлива мишена като Джилиан покрай всички тези мъже. Въпреки това Ничи без съмнение възлагаше много надежди на Ричард.
— Наистина ли смяташ, че Ричард може да ни измъкне оттук? — попита Калан.
Ничи кимна.
— С моя помощ. Мисля, че знам един начин.
Според Калан Ничи не беше от жените, които биха се доверили на надежда или молитва. По време на мъченията, на които я подлагаше Джаганг, тя нито за миг не се опита да се уповава на заблуди или фалшиви надежди за спасение. Щом казваше, че има начин, тогава Калан бе склонна да мисли, че действително е така.
При едно затишие Калан мярна Ричард. Той замахна с меча си и промуши един мъж, преди войникът да успее да довърши удара си. Целият покрит с кървавочервени символи, Ричард веднага извади меча от тялото на мъжа и с движение назад заби дръжката му в лицето на онзи, който приближаваше отзад.
— Тогава това може да е последният ни шанс — каза Калан. Ничи изпружи врат да провери докъде е стигнал Ричард, след което пак огледа вихрещата се суматоха около ранения император.
— Не мисля, че ще ни се отвори по-добър. Или сега, или никога. Но с тези яки…
— Ако Джаганг е достатъчно объркан, може и да не ги използва, за да ни спре.
Ничи хвърли такъв поглед на Калан, сякаш искаше й да каже колко е нелепо да си мисли такива неща.
— Сега ме чуй — каза тя. — Ако нещо се обърка, ще направя всичко възможно ти, Джилиан и Ричард да се махнете оттук. Ничи вдигна предупредително пръст. — Ако се стигне дотам, възползвайте се от шанса. Чуваш ли ме? Ако се стигне дотам, не се осмелявайте да пропилеете възможността, която съм ви осигурила. Разбираш ли?
На Калан не й харесваше идеята, че Ничи смята да жертва живота си, за да им даде шанс да се измъкнат. Не виждаше защо нейният живот да е по-важен от този на Ничи.
— Ако обещаеш, че изобщо няма да си ги мислиш такива, освен, ако няма абсолютно никакъв друг изход. Предпочитам да намерим начин всички да се измъкнем.
— Това е единственият ми живот — отвърна Ничи. — Искам да го запазя, ако това имаш предвид.
Калан се усмихна и сложи ръка на рамото на Джилиан.
— Стой наблизо, но не ми се пречкай, ако се наложи да използвам нож. Не се страхувай да прибегнеш до твоя, ако е необходимо.
Джилиан кимна и Калан я поведе към терена, където за последно бе мярнала Ричард. Ничи вървеше плътно зад Джилиан.
Преди Калан да направи и десетина крачки, командир Карг, яхнал огромен боен кон, проби стената от биещи се мъже зад тях. Големият кон изпръхтя неодобрително.
Повел огромна гвардейска част, командирът прецени ситуацията с поглед. Тези мъже, също като телохранителите на Джаганг, бяха елитни войници. Всички до един бяха едри, с масивно телосложение и въоръжени до зъби. И като че ли бяха хиляди. Изглеждаха неописуемо свирепи. Те се хвърлиха срещу войниците, които тънеха в море от кръв.