Калан, Джилиан и Ничи също трябваше да избягат от тълпата, но те не разполагаха с хиляди тежко въоръжени мъже, които да им помогнат. Вместо това разчитаха на опита си да бъдат колкото е възможно по-незабележими. Вървейки прегърбени, за да изглеждат безвредни, те се стараеха да не поглеждат открито мъжете около себе си. Държаха качулките на наметалата си спуснати ниско над лицата, докато се промъкваха през относително спокойните местенца сред хаоса. Напредваха бавно. Още не бяха успели да се измъкнат от гвардейците, заети с ръкопашния бой в блъсканицата. По някакъв начин трябваше да минат през линията от гвардейци, а след това през войската отзад.
Внезапно от мрака изскочи командир Карг с чудовищна усмивка върху змийската си мутра и сграбчи Ничи за ръката.
— Ето те и теб.
Той дръпна качулката на наметалото й и я изгледа.
— Идваш с мен. — Той направи знак на един от хората си. Отведете и това момиче. Щом ще се забавляваме, поне да е като хората.
Джилиан изписка, когато онзи я изскубна от хватката на Калан и я задърпа със себе си след командир Карг и Ничи. Джилиан се опита да намушка мъжа, но той изтръгна острието от ръката й. Мъжете не виждаха Калан. Иначе щяха да хванат и нея. Тя пристъпи зад мъжа, който държеше Джилиан. Понечи да вдигне ножа си, но силна ръка я сграбчи за китката. Беше един от специалните й пазачи — шестият, чиито следи тя изгуби. Той се извиси зад нея. Калан го познаваше. Беше от по-умните. Не беше небрежен като останалите. Всичките му оръжия още си бяха у него.
Докато Ничи и пищящата Джилиан биваха завлечени надалеч от Калан, мъжът изви ръката зад гърба й, докато пръстите й изтръпнаха. Тя извика от болка. Онзи изтръгна ножа от ръката й с безжалостна физиономия, безразличен към нейното страдание. Тя го ритна в пищялите, опитвайки се да го накара да я пусне. Но вместо да я освободи, мъжът изви ръката й още повече, докато болката стана толкова непоносима, че тя не можеше да се съпротивлява повече. Той я забута в посоката, в която вървеше императорът. Ничи се обърна назад към Калан, докато командир Карг я влачеше през хаоса от мъже. Калан успя да зърне русата й коса между развилнелите се тела.
Ръката, която я държеше, пусна китката й и се вкопчи в предмишницата, за да я повлече назад през биещите се мъже към мрака. Калан се обърна, готова да заплюе в лицето звяра.
Но там стоеше Ричард.
Светът сякаш спря.
Сивите му очи проникнаха в душата й.
От толкова близо странните кървавочервени шарки по лицето му будеха ужас. Но усмивката на лицето му придаваше вид на най-нежния и грижовен мъж на света.
Той сякаш не можеше да прави нищо друго, освен да се усмихва, докато се взира в очите й. За момент дъхът й спря. Накрая все пак се сети да погледне надолу и видя специалния гард, който допреди миг я държеше за китката, да лежи на земята с глава, извита под неестествен ъгъл. Изглежда, не дишаше. При толкова много въргалящи се тела наоколо никой не обърна внимание на още едно. В края на краищата той беше просто редови войник, както всички останали, които се биеха.
Само дето той можеше да вижда Калан.
Мислите на Калан препускаха трескаво. Онзи мъж държеше Ничи и Джилиан. Тя бързо махна с ръка.
— Трябва да помогнем на Ничи и Джилиан. Командир Карг ги хвана.
Ричард не се поколеба. Сивите му очи се извърнаха в посоката, в която изчезна Ничи.
— Побързай. Не се отдалечавай.
След десетина крачки се озоваха обратно в разгара на битката. Но този път Ричард не беше изправен срещу редовните войници, а срещу елитната гвардия. Това, изглежда, нямаше значение. Той се придвижи през тях, посичайки ги със същата лекота, за да разчисти път за Калан, когато това се налагаше. Все пак се стараеше да ги отбягва при всяка възможност. Един мъж наблизо посегна с меча си, Ричард отстъпи встрани и го посече, като улови оръжието, преди да е докоснало земята. Подхвърли го на Калан. Тя го хвана и тутакси го използва, за да спре един мъж, впуснал се в атака срещу Ричард.
Стана й приятно да усети меч в ръцете си. Да може да се защитава сама. Двамата си пробиха път напред през гвардейците. Командир Карг се обърна назад и видя Ричард да се приближава. Той пусна Ничи и се обърна към нападателя си ухилен, готов за битка. Хората му усетиха, че командирът им иска да се справи сам с това, затова всеки продължи да си гледа работата.
— Е, Рубен, изглежда…
Ричард замахна и най-безцеремонно обезглави Змийската мутра. Не го интересуваше нищо извън това, което трябваше да бъде свършено. Не му беше до излишни уроци. Интересуваше го само елиминирането на врага.
Един гвардеец, който видя какво се случи, тръгна към Ричард. Ничи бързо се протегна и прокара ножа си през гърлото му. На лицето на онзи се изписа изненада, докато опипваше с ръка зейналата рана. Свлече се на коляно и се пльосна възнак на земята. След миг те се озоваха насред люта битка. При толкова много опитни мъже, които идваха след тях, Ричард вече не можеше да се удържи и настървено се спусна към елитните войници.