Ричард погледна още веднъж крадешком и видя, че Самюъл влачи Калан настрани. На лицето й беше изписано ужасно страдание. Целите й пръсти бяха в кръв от стискането на яката.
Внезапно нещо проблесна и във въздуха се разнесе невероятен тътен. Всички около Ричард, включително Брус, бяха пометени като от взрив. Намирайки се в центъра на събитието, Ричард остана със замъглен поглед и болки по цялото тяло.
Гвардейците изпопадаха като повалени дървета. В далечината ревът на битката продължаваше да трещи, но наблизо беше неестествено тихо. Повечето мъже, изглежда, бяха в безсъзнание. Някои пъшкаха, докато се опитваха да помръднат, но ръцете им се вдигаха за кратко и веднага след това се отпускаха, сякаш дори това усилие бе твърде голямо.
Изведнъж Ричард почувства, че в основата на черепа го прорязва остра болка. Все едно някой го удари с метален прът отзад. Коленете му се подгъваха. Усещането му беше познато. Не беше ударен с желязо. Беше магия. До него Брус лежеше на земята възнак.
Все още на колене, в далечния мрак Ричард видя как една мършава жена се прокрадва към него през изпопадалите войници. Придвижваше се като хищник, който наблюдава ранената си жертва. По опърпания й вид Ричард предположи, че е някоя от Сестрите на Джаганг.
Неспособен да издържи на отекващата болка в главата му, Ричард рухна по лице. Изгарящата агония преминаваше през всеки нерв на тялото му. При всяко мъчително поемане на въздух малки облачета прах се вдигаха към нощното небе. Не можеше да помръдне краката си. Напрегна всичките си сили, за да се изправи, но не можеше да накара тялото си да реагира. С невероятно усилие най-накрая успя съвсем леко да помръдне глава.
Както лежеше по корем, отчаяно се опита да се надигне поне на колене, но просто не можеше. Погледна през бойното поле, осеяно с неподвижни тела, и видя Калан. Въпреки очевидната болка тя също го гледаше, разтревожена какво му се случва.
Сестрата все още беше далеч, но Ричард знаеше, че времето му да предприеме нещо свършва.
— Самюъл! — извика Ричард.
Докато онзи се опитваше да издърпа Калан за ръката, спря на място и погледна Ричард. Златните му очи примигнаха. Ричард не можеше да помогне на Калан. Поне не така, както му се искаше.
— Самюъл, идиот такъв! Срежи яката на врата й с меча.
С едната си ръка Самюъл държеше Калан за ръката, с другата вдигна меча, който толкова много желаеше да притежава, и се намръщи.
Ричард гледаше как Сестрата все повече се приближава през тъмнината. Спомни си как преди вече беше използвал Меча на истината, за да среже такава яка. Когато беше в Тамаранг с Калан, използва меча да пререже затворническите решетки. Той знаеше, че Мечът на истината може да реже метал.
Знаеше и че от момента, в който Сестрите сложиха яката около врата му, мечът не можеше да пререже Рада’Хан. Яката беше заключена и държеше здраво и собствената му дарба. Ричард предполагаше, че мечът е безсилен срещу силата на самата магия. Когато Рада’Хан бе използвана по предназначение, в известен смисъл тя ставаше част от човека, върху когото беше заключена. Затова той знаеше, че няма да може да пререже яката на Ничи.
Но нашийникът на Калан беше друг вид. Той не зависеше от дарбата, а бе просто средство за контрол. Ричард подозираше, че и Шеста може да е оказала на Самюъл малко допълнителна помощ. Със сигурност не съобразителността му го бе довела толкова далеч. Всяка допълнителна способност, предоставена му от нея, може да е помогнала. Ричард не беше сигурен дали това ще подейства, но знаеше, че Калан няма друг шанс. Трябваше да накара Самюъл поне да опита.
— Побързай! — провикна се Ричард. — Прокарай острието под яката и дръпни! Бързо!
За момент Самюъл се намръщи и изгледа Ричард подозрително. След това погледна агонията на Калан, коленичи и бързо плъзна меча под яката.
Някои от войниците на земята като че ли започваха да идват на себе си. Стенеха и се държаха за главите. Самюъл силно дръпна Меча на истината. Нощта прокънтя от звука на строшен метал. Освободена от яката, Калан се строполи с облекчение. Дишаше тежко, но се съвземаше бързо. Самюъл изтича до намиращия се наблизо голям боен кон, който командир Карг яздеше. Протегна се под врата на коня и хвана юздите. След като приближи коня, прокара ръка под мишницата на Калан и я изправи.
Ричард, който още не можеше да стане, погледна встрани и видя как Сестрата придържа дрипавия си шал и пристъпва през повалените мъже.