— Ейди?
Старицата се усмихна.
— Ейди… радвам се да те видя — каза Ричард, докато се изправяше.
— Да — кимна тя.
— Какво правиш тук?
— Бъда на път за Кулата, когато попаднах на странна игра на Джа’Ла. Всички играчи бъдат боядисани с много, много опасни символи. И разбрах, че това бъдеш само ти. Оттогава бъда по петите ти. Бъде трудно да те настигна.
Той можеше да си представи.
Не губи време в анализи и излишни въпроси. Начаса се втурна към Ничи, която лежеше на земята и се тресеше от болка. Очите й го гледаха, пълни с ужас, сякаш го молеха за помощ. Тя чезнеше в света на агонията. Той знаеше, че източник на страданието й е яката, но нямаше представа какво да направи.
— Можеш ли да й помогнеш? — попита Ричард през рамо.
Ейди коленичи до него и поклати глава.
— Това бъде Рада’Хан. Не бъде нещо, което да махна.
— Имаш ли представа кой би могъл?
— Може би Натан.
— Господарю Рал, трябва да побързаме — подвикна нечий глас. — Мъжете се окопитват.
Ричард се намръщи на мъжа, който изскочи от мрака с меч в ръка. Беше Бенджамин Мейферт, облечен като доверен охранител на Джаганг.
— Генерале, какво, по дяволите, правиш тук? — Ричард си спомни скорошния конвой с доставки. — Би трябвало да си в Стария свят и да пресушаваш жизнените сокове на Ордена.
Онзи кимна.
— Знам. Но бях принуден да се върна, за да ви докладвам. Натъкнахме се на проблем. Сериозен проблем.
Ричард познаваше мъжа достатъчно добре, за да разбере, че за да изостави мисията си и да се върне да докладва на Ричард какво не е наред, явно нещата наистина бяха сериозни. Но не му беше тук мястото за обсъждане.
— Не бях сигурен къде да ви търся — каза генералът, — но си спомних, че за последно ви видях наблизо и затова реших да рискувам. Докато търсех начин да проникна в Двореца, случайно се натъкнах на Ейди, която ми каза, че сте тук, в центъра на тази бъркотия. Не знаех дали изобщо да й повярвам… дали е възможно. Явно е била права.
Ричард не си губи времето да го попита как е успял да се сдобие с униформата на охранителите на Джаганг. Очевидно тя му бе помогнала да се движи из лагера, без да го заловят или убият.
— Как дойде тук? — обърна се генералът към Ейди. — Не може ли да използваме същия път обратно.
Магьосницата поклати глава.
— Дойдох по пътя. Бъде тъмно и сама. Използвах способностите си, за да не бъда забелязана. Не бъде възможно да се върнем по същия път. Бъде много охрана. Поставили капани. Защитниците не бъдат силни, но бъдат достатъчно, за да ни хванат.
— Но с твоята сила…
— Не — прекъсна тя генерала. — Моята сила бъде слаба в Двореца. Още на платото тя не бъде нормална. Единственият начин бъде много родени с дарбата да слеят способностите си. Но аз бъда сама. Сега не бъде възможно, ние повече, Ничи зле. Ако тръгнем по същия път, бъдем мъртви.
— Големите вътрешни порти са затворени — заразсъждава мъжът на глас. — И са обградени от много пазачи. Дори да се промъкнем, със сигурност няма да можем да ги отворим.
— Ничи каза, че знае път, по който да се качим в Двореца — отвърна Ричард. — Настояваше да се отправим към рампата. Не знам какво е имала предвид, но трябва да намерим бърз начин за измъкване от лагера, преди да ни хванат. Освен това мисля, че на Ничи не й остава много време.
Ейди се наведе и допря тънките си пръсти до челото на Ничи.
— Бъде право.
Ричард взе Ничи на ръце.
— Да тръгваме.
Генерал Мейферт излезе напред.
— Аз мога да я нося, Господарю Рал.
— Аз ще я нося. — Ричард наклони глава. — Вземи Джилиан. Мъжът бързо вдигна изтощеното момиче.
Ейди прокара ръка по челото на Ничи в опит да облекчи шията й.
— Не ясно как бъде хваната. Тя бъде в Двореца, когато я видяхме за последен път.
Ричард почувства тежестта на отговорността.
— Доколкото познавам Ничи, вероятно се е опитвала да ме открие.
— Ан също не бъде открита — додаде Ейди, докато опираше палеца и показалеца на дясната си ръка под брадичката на Ничи.
— Не съм я виждал — отговори Ричард.
Грижите на Ейди явно не облекчаваха Ничи. Тя едва ли щеше да издържи дълго, ако не намереха начин да махнат яката от врата й. Натан беше най-близката им надежда.
— Ейди — каза Ричард и посочи с брадичката си мястото, където той лежеше на земята, когато Сестрата се появи. — Онзи мъж ей там, с червената боя по него. Можеш ли да му помогнеш?
Ейди се извърна натам.
— Бъде възможно.
Ейди забърза към Брус и коленичи до него. Той беше полу в несвяст, както всички останали мъже, които Сестрата беше поразила. Правите сиви и черни кичури на Ейди се спуснаха около лицето й, когато тя се наведе напред и притисна пръсти към червените символи на слепоочията на мъжа. Брус въздъхна. Очите му се отвориха. Докато Ейди махаше ръката си от едната му страна, той си пое дъх още няколко пъти.