— Вижте там, около онази яма. Има само охрана.
— Гвардейци — потвърди генерал Мейферт.
— Сигурно там са намерили катакомбите, в онзи изкоп. Личи си, че там вече не се копае.
— Защо? — попита генералът.
— Катакомбите са древни. Никой не знае в какво състояние са. Не са искали да рискуват да копаят в тунелите, които минават под Двореца.
— Сигурно бъдеш прав — каза Ейди.
— Как ще стигнем до изкопа? — попита генерал Мейферт.
— Ако имаме още униформи на императорски охранители, може да успеем да се смъкнем — предложи Брус.
— Може би — каза Ричард, — ами Ничи и Джилиан?
Брус нямаше отговор.
— Те със сигурност не могат да влязат там — съгласи се генерал Мейферт, — а каруца, която влиза в охранявана дупка, очевидно ще събуди подозрения.
— Може би — отвърна Ричард, разсъждавайки на глас. — А може би не.
Генерал Мейферт погледна назад през рамо.
— Какво имаш предвид?
Ричард нежно стисна Ничи за раменете.
— В катакомбите има ли книги?
— Да — успя да промълви тя.
Ричард пак се обърна към генерала.
— Можем да кажем на пазачите, че при цялата суматоха в лагера тази вечер императорът иска да му бъдат донесени купчина важни книги, за да е сигурен, че са в безопасност. Изпратил е тази Сестра заедно с теб, за да наглежда прибирането на книгите, за които е загрижен. Ще им кажеш, че имаш нужда от помощта им да организират група гвардейци, които да ескортират каруцата обратно до лагера.
— Ще искат да знаят защо не сме довели гвардейци с нас.
— Заради вълнението — предложи Брус. — Кажи им, че при този бунт офицерите не са искали да рискуват да освободят хора от задължението им да пазят императора.
Ричард кимна, одобрявайки идеята.
— Докато те са заети да събират хора, ние ще се промъкнем долу в катакомбите.
— Не очаквай гвардейците да напуснат позициите си, за да ти търсят хора — предупреди го Брус. — Би звучало ужасно подозрително дори само да поискаме това от тях. Освен това влизането на двете жени в катакомбите няма да остане незабелязано, особено при положение, че ще трябва да помагаме на Ничи. Не подценявайте тези гвардейци. Това са мъже, на които императорът има доверие. Не са нито глупаци, нито мързеливци. Нищо не убягва от погледа им.
Ричард кимна, докато обмисляше съвета на Брус. Смръщи чело, докато намери решение на ситуацията.
— Тази вечер е доста ветровито — обърна се той към Ейди. Дали не би могла да помогнеш малко на вятъра?
— Да помогна на вятъра ли? Каква бъде твоята мисъл?
— Да използваш дарбата си, за да раздвижиш въздуха. Случайни пориви на вятъра… такива неща. Един вид, вятърът да се усили. Генерал Мейферт поиска да ни осигурят ескорт, ще вкараме каруцата в изкопа, а после ще излезе силен вятър и ще изгаси факлите. Докато е тъмно, преди пазачите да са успели да донесат други факли, за да запалят изгасените, ние ще вмъкнем Ничи и Джилиан в тунелите.
— Добре, значи слизаме в тунелите — обобщи генерал Мейферт. — Но долу също ще е пълно с гвардейци. Как ще се справим с тях?
Ричард го стрелна с тревожен поглед.
— Все някак трябва да минем покрай тях. Но си прав, че вероятно ще са доста.
Брус се подпря на лакът.
— В тясното пространство на тунелите движенията са затруднени и трудно се води битка. Това ще ни помогне да изравним силите.
— Имаш право — каза генерал Мейферт. — В известен смисъл е все едно колко гвардейци има долу. Не могат да ни нападнат едновременно. Долу е тясно и срещу нас ще могат да излязат само шепа мъже.
Ричард изпусна въздишка.
— Но въпреки това не ни е нужно да се изправяме пред подобни препятствия. Ще напредваме бавно, ще ни дебнат отвсякъде, а пътят е дълъг. С Ничи ще ни бъде повече от трудно да се придвижваме.
— Какво ни остава? — попита генерал Мейферт. — Трябва да намерим начин да влезем в Двореца, а нямаме друго решение, освен да елиминираме всеки, който се опита да ни спре. Няма да е лесно, но е единствената ни надежда.
— В катакомбите бъде тъмно като в рог — обади се Ейди с дрезгав глас. — Ако използваме дарбата ми, за да изгасим всички светлини долу, те няма да могат да ни видят.
— А ние как ще виждаме? — попита Брус.
— С дарбата й — възкликна Ричард, осъзнал плана на Ейди. Тя вижда с дарбата си.
Магьосницата кимна.
— Аз бъда нашите очи. Мене дарбата води, не светлината. Бъда първа в мрака. Вие ме следвате. Бъдем тихи като мишки. Никой няма нас да чуе. Бъдат ли пред нас гвардейци, аз мина околовръст. Може някого убием, но по-добре заобиколим.
— Според мен това е нашият шанс. — Ричард погледна Ничи, а после обиколи с очи и останалите.
Никой не възрази и той продължи.