— Не гледай мен — каза Вирна. — Аз съм загрижена, но не мога да си представя кой или какво може да се спотайва там, ако изобщо има някой. Не съм сигурна, че вярвам на това, но в Двореца на пророците познавах някои хора от персонала, които долавяха най-странните неща, които никой друг не усещаше. Нямам представа за какво става въпрос, но не пренебрегвам тревогите на хора, които познават мястото по-добре от мен.
— Звучи разумно — отвърна генералът.
Натан се обади:
— Тогава да отидем да погледнем.
Докато вървеше отзад, Вирна облекчено въздъхна, че успя да убеди Натан в сериозността на въпроса. Тя самата не беше убедена, но искаше да подкрепи Кара. Морещицата беше обезумяла от тревога за Ничи. Напоследък почти не спеше. За нея Ничи беше не само приятелка — тя беше връзката, чрез която имаха надежда да намерят Ричард.
Всички се движеха възможно най-безшумно. Кара водеше, а Натан я следваше. Вирна заедно с Бердин и Найда бяха по-назад. Генерал Тримак с отряда си беше на опашката.
Зад ъгъла и по подозрителния коридор пламъкът на няколко факли изсъска и изпращя. Една факла като че ли беше на привършване. Въпреки това служителите не бяха допуснати. Генералът даде сигнал на хората си. Пет-шест от тях събраха факлите от дъното на коридора и ги донесоха.
Кара щракна с пръсти, за да привлече вниманието на генерала. Направи знак половината мъже да минат покрай тях и да застанат нащрек в другия край на коридора. Очевидно искаше мястото да е обградено от всички страни. После изпрати другите Морещици при войниците.
Проследи с пръст чертите на лицето, отпечатано върху мраморната стена. Вече дори Вирна разпознаваше образа.
— Те твърдят, че това лице не е оттук — прошепна Кара, когато Натан се наведе към нея.
Натан кимна и се изправи. Той махна с ръка, приканвайки Кара да се отдръпне.
Кара се намръщи и погледна Вирна озадачено. Тя не разбираше какво прави старият Пророк. Вирна знаеше — той използваше способностите си, за да обходи пространството зад камъка. Използваше дарбата си, за да потърси живот. Вирна също би могла да го направи, макар и не толкова успешно. Но Народният дворец потискаше способностите й. Вирна се беше опитала да долови нещо зад стената, когато служителите на криптата им казаха за мястото, но не успя.
Кара се върна и застана до Прелата.
— Какво мислиш?
— Смятам, че Натан ще ни каже, когато разбере нещо.
Генерал Тримак се наклони към тях.
— След колко време?
— Скоро — отговори му Вирна.
Докато Вирна наблюдаваше, изведнъж Натан пребледня и отстъпи крачка назад.
При реакцията му Агиелът на Кара скочи в юмрука й. Бердин и Найда също приготвиха оръжията си.
Натан направи още една крачка назад. Шокиран, той сложи ръка на лицето си и се обърна към тях със зинала уста.
С бързо движение и възможно най-безшумно той се спусна към тях.
— Добри духове. — Прокара пръсти през косата си, докато поглеждаше назад към лицето, изобразено на стената.
— Какво, кажи? — припряно попита Кара.
Пребледнял като платно, Натан обърна небесносините си очи към Морещиците.
— От другата страна на стената има стотици хора.
За миг Кара онемя.
— Стотици? Сигурен ли си?
Той кимна енергично.
— Може би хиляди.
Вирна най-накрая успя да събере гласа си.
— Какви хора? Кои са те?
— Не знам — отговори Натан, като не спираше да върти глава ту към тях, ту към лицето на мраморната стена. — Нямам никаква представа. Но ви уверявам, че имат много желязо с тях.
Генерал Тримак се наведе.
— Желязо?
— Оръжия — каза Вирна.
Изражението на Натан беше сериозно.
— Точно така. Тук, долу, няма много метал и затова се откроява, когато използвам дарбата ми, за да усетя какво има зад стената. Има много хора и те носят със себе си много желязо.
— Сигурно са въоръжени — предположи генералът, след което тихо извади меча си и даде знак на хората си. Те направиха същото. За частица от секундата всички държаха оръжия в ръце.
— Някаква идея кои може да са? — шепнешком попита Бердин.
Изглеждайки по-разтревожен от всякога, Натан поклати глава.
— Никаква. Не мога да кажа кои са, но със сигурност се намират там, отзад.
Кара тръгна през коридора.
— Предлагам да разберем.
Генералът даде бърз знак с ръка на мъжете си и те започнаха да се придвижват тихо от двата фланга.
— И как смяташ да разберем? — попита Вирна, следвайки Кара по петите.
Кара спря и я погледна за момент. После се обърна към Натан.
— Можеш ли да използваш дарбата си, не знам… да събориш стената или нещо от този род.
— Разбира се.
— В такъв случай смятам да…
Кара замълча, когато Натан вдигна ръка. Той наклони глава и се ослуша.