Толкова много вече умряха и толкова много щяха да умрат. Ричард се чувстваше като във водовъртеж, завинаги повлечен към дълбините на отчаянието. Безсмислените убийства, изглежда, нямаха край. Единственото спасение от тях беше смъртта.
И сега Ничи беше на прага на това последно пътуване.
Той просто искаше да живее живота си с жената, която обичаше. Но врагът посегна и на Калан. Лишена от спомени, тя стана оръдие в ръцете на тези, които горещо желаеха или да наложат вярванията си върху всички останали, или да ги унищожат. Въпреки че Ричард помогна на Калан да се измъкне за момента, раболепните слуги на Джаганг щяха да я преследват. Никой от тях нямаше да се откаже. Ако не бъдеха спрени, Орденът щеше да я хване — и нея, и всички останали.
Сега животът на Ничи също биваше изцеждан бавно от нея.
Докато се вглъбяваше в себе си, отдалечавайки се от всичко и от всички, Ричард почувства внезапен разтърсващ шок отвътре, който за момент го вкопчи в странен, тих подземен свят и след това пак го запрати във вътрешна буря.
Той нямаше представа откъде идва тази вътрешна дезориентация, но изведнъж сякаш се изгуби сред милиони метеори. И после всички те експлодираха навън, излизайки от неизмеримите дълбини на съществото му.
Кара хвана ръката му и го разтресе.
— Господарю Рал! Какво има? Господарю Рал!
Той осъзна, че крещи. Не можеше да се спре. И насред увлечението го озари просветление. Внезапно разбра какво е причинило това усещане. Това беше пробуждане.
Възхитителната сила на прераждането бе зашеметяваща. Всяка една фибра от тялото му изведнъж се подпали от живот. В същото време до мозъка на костите го разтърси нечовешка болка, която почти го хвърли в несвяст.
Отново усети изгарящата първородна болка, пак се почувства цял за пръв път от цяла вечност насам. Все едно беше забравил кой е, беше се изгубил и всичко внезапно се върна за миг.
Дарбата му се върна. Той нямаше представа защо и как, но тя се върна. И все пак онова, което го държеше в съзнание и концентриран, бе кипящият гняв към онези, които чрез оправданието на собствените им изкривени вярвания причиняваха зло на тези, които не мислеха като тях.
В този момент заслепяващата ярост към тези, които съществуваха, за да мразят и нараняват другите, отново потече през неразривната връзка с дарбата му. Той чу метален пукот.
Ничи въздъхна.
Ричард, който почти не разбираше какво става, осъзна, че ръцете й го обгръщаха и че тя дишаше тежко, за да си поеме дъх.
— Господарю Рал! — каза Кара, докато го разтърсваше. — Вижте! Яката падна! И златната халка, която беше на устната й, изчезна.
Ричард се отдръпна, за да се вгледа в сините очи на Ничи. Тя го гледаше вторачено. Рада’Хан се бе разцепила и лежеше счупена зад врата й.
— Дарбата ти се върна — прошепна Ничи, която едва се държеше в съзнание. — Чувствам го.
Той нямаше съмнение, че това е истина. Дарбата му необяснимо се върна. Той се огледа и забеляза гора от крака. Мъже от Елитната гвардия с оръжия в ръце го бяха заобиколили. Между тях и Ричард стояха Улик и Иган. А между Улик и Иган имаше стена от червени кожени одежди.
Ричард си даде сметка, че когато изгарящата болка експлодира през него, той се беше развикал. Те вероятно си бяха помислили, че някой го убива.
— Ричард — каза Ничи, опитвайки се да привлече вниманието му. Гласът й бе малко по-силен от слаб шепот. — Ти полудя ли?
Тя с мъка задържа очите си отворени. На челото й проблясваха капчици пот. Ричард знаеше, че е съсипана от дългото мъчение и имаше нужда от време за почивка, за да се възстанови напълно.
— Какво искаш да кажеш?
— Защо, за Бога, си изрисувал тялото си с тези червени символи?
Кара хвърли поглед към него.
— На мен ми харесват.
Бердин кимна.
— На мен също. Напомнят ми за нашите червени дрехи.
— Отиват му — съгласи се Найда.
Дори през изтощението изражението на Ничи показваше, че на нея не й е забавно.
— Откъде ги научи? Имаш ли представа колко са опасни тези символи?
Ричард сви рамене.
— Разбира се. Защо мислиш, че съм ги нарисувал?
Ничи се отпусна назад. Изглеждаше твърде слаба, за да спори.
— Слушай ме — каза тя. — Ако аз не… ако нещо… слушай… не можеш да кажеш на Калан за вас двамата.
Ричард се намръщи и се наведе по-близо, за да се опита да я чуе по-ясно.
— За какво говориш?
— Нужно е стерилно поле. Ако нещо се случи с мен, ако аз не успея, трябва да знаеш. Не можеш да й кажеш за вас двамата. Ако кажеш на Калан за миналото й с теб, няма да подейства.
— Какво няма да подейства?
— Орден. Ако успееш да предизвикаш силата на Орден, ще ти е нужно стерилно поле за действие. Това означава, че Калан не трябва да знае за любовта между двама ви. В противен случай спомените не могат да бъдат възстановени. Ако й кажеш, ще я изгубиш завинаги.