За момент Самюъл продължи да язди мълчаливо. Най-накрая й отговори:
— Ричард е крадец. Човек, на когото в никакъв случай не трябва да се вярва. Той причинява злини на хората.
— Откъде знаеш?
Той леко се извърна през рамо.
— Сега не е моментът да го обсъждаме, красива лейди.
Ричард, обграден от Морещиците, Улик, Иган и още няколко мъже от Елитната гвардия, бързаше към погребалната зала, откъдето бе станал пробивът в Двореца от катакомбите отдолу.
Ничи беше от едната му страна. Макар че изобщо не беше се възстановила, тя настояваше да бъде близо до него. Ричард знаеше, че тя се опасява, че звярът ще се върне и че този път той няма да успее да го спре без помощта й. Тя искаше да е наблизо, за да му даде помощта си, ако се наложеше. Въпреки загрижеността й за Ничи Кара бе победена от довода за безопасността на Ричард. Ничи обеща, че веднага щом Ричард приключи с тази работа, тя ще си почине. Ако дотогава не колабираше. Докато се придвижваха напред през широките коридори, минаха покрай безброй овъглени тела, застинали в гротескни пози. Върху белите мраморни стени имаше обгорели места, където подпалени мъже са се блъснали слепешката и са оставили отпечатъка си. Тези тъмни силуети изглеждаха почти като процесия от духове, само дето петната кръв стояха като мълчаливо доказателство, че именно хора са оставили следите, а не призраци. В страничните зали и коридори Ричард видя още повече мъртви войници от Императорския орден. Те бяха използвали задънените коридори като скрити полета за действие.
— Ти удържа на обещанието си — промълви Ничи уморено не само от благодарност, но и от удивление.
— Моето обещание?
Тя се усмихна през завладяващото я изтощение.
— Ти обеща, че ще махнеш онова нещо от врата ми. Когато го каза, изобщо не ти повярвах. Не можех да отговоря, но нито за миг не повярвах, че ще можеш да го направиш.
— Господарят Рал винаги спазва обещанията си — обади се Бердин.
Ничи се усмихна, доколкото можа.
— Предполагам.
Натан ги забеляза как си проправят път по коридора и затова спря при една пресечка и ги изчака да го настигнат. Той идваше от един коридор отдясно.
Обзе го изумление.
— Ничи! Какво стана?
— Дарбата на Ричард се върна. Той успя да махне яката от врата ми.
— И след това се появи звярът — добави Кара.
Челото на Натан се изпъна, докато той се взираше в Ричард.
— Звярът, който те преследва? Какво стана?
— Господарят Рал го прониза — отвърна Бердин. — С онези специални стрели за арбалета, които ти откри, че действат.
— Засега — вметна Ничи, едва дишайки.
— Радвам се, че в крайна сметка са влезли в употреба — каза Натан и постави ръка върху главата на Ничи. Докато се взираше в окото й, издаде звук, който говореше, че изобщо не е доволен от това, което вижда. — Трябва да си починеш.
— Знам. Ще го направя скоро.
— Какво ще кажеш за коридорите тук, долу? — обърна се Ричард към Натан.
— Току-що приключихме с разчистването им. Намерихме доста войници на Ордена, които се опитваха да се скрият. За щастие районът, който бяха блокирали с големи камъни, няма друг изход, водещ нагоре към Двореца. Задънен е.
— Това е добре — отвърна Ричард.
Един от офицерите от Елитната гвардия се наведе през Натан.
— Елиминирахме ги всичките. За щастие още не бяха се събрали много мъже. Прочистихме всичко до погребалната зала, откъдето са влезли. Там ни чакат наши хора.
— Тъкмо се канех да направя това, което ти предложи — каза Натан, — и да прочистя катакомбите.
— Тогава ще трябва да съборим няколко тунела, за да сме сигурни, че никой друг няма да може да влезе. — Ричард знаеше, че вражеските войници не са най-голямата им грижа. Проникването на Сестри на мрака би било далеч по-лошо.
— Мисля, че това е невъзможно — обади се Ничи.
Ричард я погледна.
— Защо?
— Защото не знаем колко обширни са катакомбите в действителност. Можем да затворим мястото, откъдето са проникнали, но те съвсем спокойно могат да намерят друг коридор, някъде, където не подозираме. Тунелите отдолу може да са дълги десетки мили. Цялата мрежа долу не само, че е огромна, но и напълно непозната.
Ричард въздъхна.
— Трябва да измислим нещо.
Никой не възрази.
Докато вървяха по белия мраморен коридор, Ничи изгледа Ричард с изражение, което той познаваше добре. Неодобрителният поглед на учител.
— Трябва да поговорим за тези символи с червена боя по теб.
— Да — намръщено каза Натан. — Аз също искам да се включа в разговора.
Ричард хвърли поглед към Ничи.
— Добре. Докато го обсъждаме, бих искал да чуя как вкарахте кутиите на Орден в играта от мое име.