Ничи трепна.
— О, това ли.
Ричард се наклони към нея.
— Да.
— Ами, както ти каза, ще трябва да поговорим. Всъщност някои от тези символи, нарисувани върху теб, имат пряка връзка с кутиите на Орден.
Ричард изобщо не беше изненадан. Все пак имаше известна представа за някои от нещата, които бе нарисувал. Всъщност затова го направи.
— Ето откъде са влезли — от тази гробница — посочи Ничи. Когато влязоха в доста семплата зала, Ричард се огледа. На каменните стени имаше издълбани думи на високо Д’харански, думи за отдавна погребаните. Ковчегът беше дръпнат настрани и откриваше стълбището надолу. Когато се втурнаха нагоре и влязоха обратно в Двореца през катакомбите, беше тъмно като в рог, затова Ричард не беше видял обстановката. Ейди ги водеше в пълна тъмнина. Когато влязоха в Двореца, Ричард дори не знаеше къде се намират. Ничи направи знак към тъмнината.
— Ето откъде са се промъкнали Сестрите.
— В такъв случай те все още държат Ан — каза Натан, след като огледа тъмното място добре.
Ничи се поколеба.
— Съжалявам, Натан. Мислех, че знаеш.
Челото му помръкна.
— Да знам какво?
Тя сключи ръце пред гърдите си. Погледът й се отклони.
— Те убиха Ан.
За момент Натан остана втренчен. Ричард също не знаеше за смъртта на Ан. Той се почувства ужасно заради Натан, заради шока от новините. Ричард знаеше колко близък беше Пророкът с Прелата. Звучеше едва ли не невероятно Ан наистина да я няма.
— Как стана? — беше всичко, което Натан успя да попита.
— Когато двете с Ан слязохме тук, долу… бяхме изненадани от три Сестри. Те обединиха дарбата си. Убиха Ан още преди да осъзнаем, че са тук. Джаганг искаше да ме хванат жива, иначе, сигурна съм, с удоволствие щяха да убият и мен.
Ничи леко постави длан върху ръката на Пророка.
— Тя не страда, Натан. Мисля, че дори не разбра какво се случва. Умря за миг. Не страда.
Натан, който се беше вглъбил в далечните спомени, кимна. Ричард сложи ръка върху рамото му.
— Много съжалявам.
Челото на Натан натежа от мрачни мисли. Съдейки по металния блясък в погледа му, Ричард можеше да си представи върху какви неща разсъждава Пророкът. В настъпилото неловко мълчание Ричард посочи надолу към откритото стълбище.
— Мисля, че трябва да се уверим, че никой не се крие там, долу.
— С удоволствие — отвърна Натан.
Магьосническият огън пламна между обърнатите му навътре длани. Бясното кълбо течен пламък започна да се извива, хвърляйки гореща светлина из залата, докато бавно се въртеше и чакаше да изпълни заповедта му.
Натан се наведе над тъмния отвор и освободи смъртоносния ад, който се спусна в мрака, виейки бясно и осветявайки издълбаните каменни стени по време на стремителния си полет.
— След като това си свърши работата — каза Натан, — ще сляза там, долу и ще съборя тунела, откъдето са влезли, за да съм сигурен, че няма да опитат пак.
— Ще ти помогна да издигнеш няколко щита — предложи Ничи.
Натан кимна разсеяно, изгубен в мислите си.
— Господарю Рал — попита Кара тихо, — какво прави Бенджамин тук?
Ричард погледна навън към коридора, където генералът стоеше и чакаше търпеливо.
— Не знам. Все още не е останало време да ми каже.
Оставяйки Натан на мислите му, докато се взира надолу в катакомбите, Ричард, Ничи и Кара излязоха от залата и се приближиха при чакащия генерал Мейферт.
— Какво правиш тук, Бенджамин? — попита Кара, преди Ричард да има шанс да го стори. — Нали трябваше да си в Стария свят и да опустошаваш Ордена.
— Точно така — каза Ричард. — Не че не оценявам помощта ти, но защо си тук? Преди ми каза, че трябвало да ме намериш, за да ми докладваш за някаква неприятност, на която си се натъкнал.
Той силно стисна устни за момент.
— Точно така, Господарю Рал. Сблъскахме се с голям проблем.
— Голям проблем ли? Какъв голям проблем?
— Червен. С крила. Яхнат от вещица.
Четирийсет и седма глава
РИЧАРД, ОПРЯЛ ЛАКТИ В МАХАГОНОВАТА МАСА, прекара пръсти през косата си. Беше толкова уморен, че книгата пред него започваше да плува пред очите му. Напоследък беше прочел толкова много страници, че отдавна изгуби представа за дните и откога е в Народния дворец.
Мачът Джа’Ла, бунтовете, бягството на Калан със Самюъл, връщането в Двореца и последвалата битка като че ли се бяха случили много отдавна. С помощта на Вирна и на няколко други Сестри Натан успял да излекува Ейди. Обаче след като си почина, старата магьосница пожела да продължи самотното си пътуване. Тъй като Дворецът намаляваше силата й, в него тя се чувстваше като сляпа.