Ничи се стараеше да осигури на Ричард максимално спокойствие, за да може той да се съсредоточава върху четенето и поемането на информация. До известна степен той се чувстваше като отшелник. Но това бе единственият начин да се съсредоточи.
Ниските рафтове на това уединено място бяха наредени край покритите с ламперия стени, като в средата беше оставено място за канапета и столове. Това правеше стаята да изглежда по-скоро като кабинет, отколкото като библиотека. Някои от рафтовете бяха украсени с малки статуи. Така те наподобяваха повече на галерии с експонати, отколкото на рафтове за книги.
Ричард още не беше се опитвал да изкачи тясната желязна вита стълба, която водеше към малкия балкон на отсрещната стена, но Ничи го беше сторила. Докато той четеше, тя беше донесла още книги, които според нея бяха важни и можеха да бъдат прибавени към купчините, очакващи неговото внимание. Въпреки че стаята нямаше вид на библиотека, пълна до тавана с рафтове, в нея имаше хиляди томове.
Работеха без почивка, изгубили представа дали е ден или нощ. Носеха им храна вътре, за да не се налага да прекъсват. Когато не можеха да държат повече очите си отворени, подремваха на канапетата.
Ничи, която не се отделяше от Ричард, сновеше насам-натам под сенките, хвърляни от лампите, окачени върху гладките тъмнокафяви мраморни колони, изпъстрени с бели жилки, които се издигаха на равни разстояния една от друга из библиотеката. Разглеждаше нова книга, за да разбере дали в нея има нещо, което той трябва да прочете. После се върна при рафтовете и я остави на мястото й.
Ричард изпитваше изгарящо желание да действа. Отчаяно искаше да тръгне след Калан. Обаче знаеше, че не е така просто. За да го направи, трябваше да разбере как да използва силата на Орден, преди да е станало твърде късно, за да може изобщо да я върне обратно. Знаеше, че няма да се справи сам. Ничи без колебание се съгласи да му бъде учител.
Първото, което направи, беше да му обясни сложната материя със стерилните полета. Искаше той да осъзнае добре последиците. Ричард не беше експерт в магиите и със сигурност не знаеше как да използва способностите си, когато имаше нужда от тях, но Ничи му обясни всичко по разбираем начин. Отначало му беше трудно да схване всичко. Не можеше да разбере защо не бива да казва на Калан, че я познава.
Според Ничи магьосниците, които бяха направили така, че Орден да противодейства на лавинния огън, са били убедени, че всяко емоционално обвързване може да развали създадената от тях магия и да навреди на Орден. Ричард се съмняваше.
Ничи му каза, че са обсъждали надълго и нашироко всичко това със Зед и са установили, че Ричард трябва да е в пълно неведение, дори да съществува решение на проблема. В противен случай то нямало да проработи. Според Зед Ричард сам бил доказал ключовия момент от теорията за Орден — че предварителното знание може да се отрази на действието на магията. Беше го доказал с Калан.
Ричард много добре разбираше за какво говори Ничи и признаваше сериозността на положението.
Да знае със сърцето си и същевременно да осъзнава невъзможността да сподели с Калан, че двамата са влюбени един в друг, караше вътрешностите му да се свиват на топка. Е, поне засега нямаше възможност да й каже каквото и да било, така че нямаше защо да се притеснява.
Благодарение на многото текстове, които Ничи изчете и повечето, от които датираха от времето преди Голямата война, Ничи успя да създаде теория за дарбата на Ричард и за това как тя да действа. Според нея тук не ставаше толкова въпрос, че нарасналите познания на Ричард за магиите ще му попречат да контролира способностите си, а за това, че талантът на един магьосник воин е коренно различен от типичните магьоснически способности. Ничи му обясни, че силата му няма да бъде винаги на негово разположение, а ще се проявява целенасочено чрез чувствата му по приблизително същия начин, по който действаше Мечът на истината.
В този смисъл Мечът на истината се превръщаше в нещо като пример как ще се проявява дарбата му. Мечът действаше според това в какво вярва този, който го владее. Той не би навредил на човек, считан за приятел, но би поразил всеки враг. Няма значение как стоят нещата в действителност. Важното е това, в което вярва притежателят на Меча. Това беше ключовият момент във връзката между меча и дарбата на един магьосник воин. Тъкмо за това беше от изключително значение да бъде избран подходящият човек, който да размахва Меча на истината.