Ричард кимна и се усмихна на Морещицата. Ничи пъхна книгата под мишницата си.
— Благодаря, Бердин. Веднага щом свършим тук, ще я прегледаме.
Ричард погледна за момент след отдалечаващата се Бердин, а после посочи надписите по стените.
— Всичко това ми изглежда доста тревожно. Разбираш ли истинската същност на заклинанията, написани тук? Доста от елементите ми изглеждат смътно познати.
— Би трябвало — отвърна Ничи. Тя посочи към един от надписите върху по-далечната стена. — Погледни там. Това са инструкции от баща на син как да отиде в Отвъдния свят и да се завърне.
— Искаш да кажеш, че Панис Рал е искал да предаде тези заклинания на Мрачния Рал и затова са били издълбани върху стените на гробницата, така ли?
— Не — отвърна Ничи и поклати глава. — Мисля, че тези заклинания са били предавани в династията Рал от поколения, от баща на син. В известен смисъл те са вашето наследство.
Ричард беше изумен от тази мисъл.
— Според теб от колко време са? И защо ще се предават заклинания как се отива в Отвъдния свят?
— Подозирам, че са създадени по едно и също време с магията на Орден. — Тя го погледна с крайчеца на окото си. — Възможно е да се окажат нужни, за да може да се използва силата на Орден. Заличаването на спомените ни е свързано със Субстрактивната магия…
— А тя идва от Отвъдния свят — довърши изречението й Ричард, осенен от внезапно прозрение. — Той се приближи към нея. — Да не би да искаш да кажеш, че за да се използва силата на Орден, се налага да се отиде в Отвъдния свят, защото нещата, заличени от Субстрактивната магия, могат да бъдат възстановени само там?
— Ако паметта трябва да бъде възстановена, ще трябва да има зърно, от което да покълне. Споменът, който имаш за нея, е твой, той не е липсващата памет на Калан, на Зед или на Кара. Най-важното в тяхната липсваща памет е това, което вече е напуснало този свят. То вече не съществува. Нито тук, нито където и да било.
Ричард дори не можа да примигне.
— И това зърно на паметта, което липсва в съзнанието на жертвите на лавинния огън, е било отнето чрез Субстрактивната магия, така че, ако то изобщо съществува, го има само в Подземния свят.
Ничи посочи надписите на високо Д’харански, издълбани в гранитните стени и върху ковчега.
— В „Книгата на живота“, която Мрачният Рал е трябвало да прочете, за да пусне в действие кутиите на Орден, се казва, че част от процеса за призоваването на Орден е да се отиде в Подземния свят.
— Но каква точно памет е възстановил Мрачният Рал, когато е пътувал до там?
— Призоваването на Орден изисква предварително посочени стъпки. Отиването в Подземния свят е една от тях. — Тя посочи към стените. — Това са стъпките.
— Но тук се казва само, че е нужно да се отиде в Подземния свят. Защо не посочват каква е целта на пътуването до там?
— Целта на пътуването е да се възстанови зърното на паметта, но Орден не знае какво е необходимо или кой ще бъде обектът на лавинния огън, затова се казва само, че стъпката трябва да бъде предприета. Не се казва какво трябва да бъде направено там. Това е просто средство за човека, който се опитва да спре лавинния огън. От него зависи да направи необходимото, когато се отправи на това пътуване.
Бердин първа ми показа „Книгата на живота“. Тя лично е виждала Мрачния Рал да я използва и знаеше къде се намира. Той е отишъл в Отвъдния свят. Тези надписи тук са част от формулата за извикване на заклинанията, нужни, за да се направи това.
— Но Мрачният Рал не се е опитвал да възстанови спомени, загубени вследствие на лавинния огън.
Ничи сви рамене.
— Не, той е използвал Орден, за да сдобие със сила за себе си. Сам е трябвало да реши какво ще направи, когато стигне там. Вероятно не е разбирал истинската цел на пътуването си в Подземния свят. Може би е гледал на него като на сложен ритуал.
— Но как бих могъл да направя подобно нещо? — възкликна Ричард.
— Няма да можеш сам. Нужен ти е водач. Не обикновен водач, а такъв, който човекът, отправил се на това пътуване, трябва да спечели и който му е абсолютно верен, до смърт, ако се наложи.
— Добър дух, на когото мога да имам пълно доверие.
Тя кимна и посочи едно място от надписите.
— Погледни тук. Това е заклинание за призоваване на водач от Подземния свят да дойде и да те отведе там, където трябва да отидеш.
Ричард почувства как му призлява при самата мисъл за това. Посочи едно от местата, изписани на високо Д’харански, после видя друг надпис на друга стена.
— Погледни там. За тези заклинания е нужен магьоснически пясък.