— Някои хора искат да са голи през цялото време, докато рисуват заклинания — добави тя.
— Не, благодаря — каза Ричард и се прокашля. — Мисля да мина без стенания, ускорен пулс, тръпки по кожата и прочие.
— Независимо дали чувстваш нещо или не, дарбата ти дава своя принос, затова което е важно. Заклинателните форми правят нужното, стига да ги захранваш с точните елементи в правилната последователност и в подходящия момент. Но ти не се безпокой, ще има и неща, които ще трябва да рисуваш гол — добави тя.
Ричард знаеше за тези заклинателни форми. Не искаше да мисли за тях повече, отколкото беше необходимо.
Ничи килна глава на една страна, докато наблюдаваше критично движенията му.
— Прилича малко като месенето на хляб. Ако прибавиш нужните съставки в подходящия момент, тестото се получава.
Ричард продължи да прокарва пръст през магьосническия пясък.
— Сигурно е като месенето на хляб. С тази разлика, че ако сбъркаш, това може да те убие.
Ничи успя да събере информация за някои от нужните елементи, които той рисуваше, от книгата, донесена им от Бердин. На места описанията бяха схематични и недовършени, така че опитът и познанията на Ничи се оказаха безценни, защото тя успя да извлече липсващите части само от текста. Така постепенно събраха всички парченца от мозайката.
Ричард се безпокоеше, че в книгата може да не е показано всичко, което процесът изисква, и че намесата на Ничи може да се окаже погрешна. Обаче тя го увери, че има много други неща, за които да се безпокоят, но това не е сред тях.
За Ричард то беше и практическо изпитание, възможност да използва нещата, които беше изучавал ден и нощ преди предстоящото предизвикателство, което щеше да го отведе в света на мъртвите. Те не разполагаха с кутиите, но имаше предварителни процедури, които можеха да бъдат извършени и без тях. Това бяха опасни и високорискови действия, но Ричард бе длъжен да ги направи. Ако искаше да си върне Калан и да осъществи останалите си намерения, трябваше да измине целия път, колкото и труден и опасен да му се струваше.
Добре, че неговият задочен учител, Първият магьосник Баракус, беше оставил подробни указания. Сега, когато Ричард възвърна дарбата си, трябваше да се сдобие и с книгата, завещана му от Баракус.
Книгата заедно с всички атрибути на магьосника воин, голяма част, от които също бяха принадлежали на Баракус, бяха скрити в Тамаранг, недалеч от Необятната пустош. За нещастие тъкмо там Ричард се видя за последен път с Шеста, малко преди командир Карг да го залови и да го отведе в лагера на Императорския орден.
Докато рисуваше внимателно заклинателните форми, Ричард с нетърпение очакваше императорът да започне да страда от безсъние, да се чувства напрегнат и разсеян. Ричард чу рязко грачене през стъклото над тях. Вдигна глава и видя гарвана на Джилиан, Локи, кацнал върху перваза, да ги наблюдава. Високо в небето птицата беше следвала отколешната си приятелка през цялото й пленничество, хранейки се с изобилието от отпадъци из лагера.
Джилиан през цялото време усещаше присъствието на Локи, но с нищо не показа, защото се страхуваше да не би стражите на Джаганг да го прострелят. Локи от своя страна бе достатъчно предпазлив и изчезваше веднага щом някой го забележеше. Джилиан каза, че няколко пъти, когато излизала от палатката на Джаганг, виждала гарвана високо в небето да прави акробатически номера, за да привлече вниманието й.
Обаче като пленница на Джаганг тя не се развеселяваше от лудориите му. Живееше в състояние на постоянен ужас.
По ъглите на обработеното с олово стъкло започнаха да се събират снежинки. На фона на нощното небе черната птица беше почти невидима. Очертаваха се само човката и очите й, отразяващи светлината на факлите. Приличаше на призрак, втренчен в тях.
— Готова ли си? — попита Ричард, докато внимателно прокарваше черта върху магьосническия пясък.
Джилиан енергично закима. Цял живот беше чакала този момент.
Седнала по средата на мястото, разчистено за нея върху магьосническия пясък, с нарисувани около нея заклинателни форми, тя имаше тържествен вид. Знаеше, че именно това е задачата, за която дядо й я беше избрал и обучил. Тя беше жрица на костите, която трябваше да извършва заклинания, предизвикващи сънища, за да защитава своя народ.
Наредените в кръг факли съскаха. Пламъците бавно се поклащаха. Черната ивица, нарисувана върху лицето на Джилиан, която минаваше през очите й с цвят на мед, трябваше да я пази от зли духове.
Като жрица на костите сега тя служеше на Ричард. Той, Господарят Рал, беше определен да й помогне за заклинанията, предизвикващи сънища. Това беше стара връзка между техните народи, целяща взаимната им защита. Точно тези заклинания обаче нямаше да предизвикват точно сънища.