Те щяха да извикват кошмари.
Народът на Джилиан беше от Каска. Тя беше обучена за ясновидка, т.е. човек, уважаван за знанията му, отнасящи се до древните времена и наследството на народа й. Дядо й, също ясновидец, й беше предал тези древни знания. Един ден това наследство щеше да се предаде на Джилиан.
Нейните прадеди, един кротък народ, потърсил спасение от конфликтите в Необятната пустош, правили заклинания, предизвикващи сънища, за да се предпазват от беди. По време на Голямата война се провалили и били разбити.
Ричард и Ничи бяха слушали внимателно всичко, което Джилиан знаеше за онези стари времена. С тяхна помощ, с книгата и собствените си познания Ричард успя да разбере какво е станало.
Повечето от предците на Джилиан били избити, но неколцина били пленени и предадени на магьосниците от Стария свят, които искали да се сдобият с уникалната им дарба. Тези хора били използвани от магьосниците като суров материал за създаване на хора оръжия.
Сега Джаганг беше единственият останал жив пътешественик по сънищата — живата връзка с Голямата война отпреди три хиляди години, войната, която се беше завърнала. Сега Джилиан, като жрица на костите, можеше отново да изпълнява своето древно призвание да извиква сънища… по-точно кошмари.
— Кошмарите появиха ли се в главата ти? — попита тихо той.
Джилиан отвори очите си с цвят на мед и погледна през нарисуваната върху тях тъмна лента.
— Да, татко Рал. Никога не съм имала кошмари, преди тези жестоки хора от Стария свят да се завърнат. Имах само сънища. Не знаех какво представляват кошмарите. — Тя преглътна. — Сега знам.
— Някой ден, Джилиан — каза Ричард, като се наведе и нарисува пред нея ярка звезда, — се надявам да забравиш кошмарите, но засега искам да ги държиш непрекъснато в мислите си.
— Обещавам, Господарю Рал. Но аз съм още дете. Сигурен ли си, че мога да изпратя кошмари на всичките тези мъже?
Ричард се вгледа в очите й.
— Тяхната мисия е да унищожат всичко, което ти е скъпо. Мисли за кошмарите и Локи ще ги пренесе до мъжете в онзи лагер… Аз ще се погрижа за това.
Ничи клекна до Ричард.
— Джилиан, недей да мислиш колко мъже има там, долу. Честна дума, това няма значение. Там, където отиде Локи, ще отнесе твоите сънища. Когато прелети над лагера, кошмарите ще завалят от черните му криле като леден дъжд. Той може да не засегне всички мъже, но това няма значение. Ще засегне достатъчно.
Ничи посочи към заклинанията пред момичето.
— Тези заклинания са твоята сила. Те ще свършат работа и онези мъже ще сънуват все нови и нови кошмари…, а не ти. Твоята единствена задача е да мислиш за кошмарите. Виждаш ли това заклинание? — Ничи посочи една фигура. — То непрекъснато ще възпроизвежда твоя кошмар.
— Обаче ми се струва, че това ще изисква повече усилия, отколкото съм в състояние да направя.
Ричард й се усмихна насърчително, протегна ръка и я постави върху рамото на Джилиан.
— Забрави ли, че аз съм този, който ще ти помогне да извикваш кошмарите? Ти само трябва да мислиш за тях, а аз ще ги изпращам там, където трябва. Твоите мисли и моята сила ще свършат тази работа.
— Разбира се, че ще мога да мисля за кошмарите — каза тя и леко се усмихна. — А и съм сигурна, че ти си достатъчно силен, Господарю Рал. Вярвам във всяка дума, която ми казахте вие двамата. Сега разбирам защо сте ми били нужни, за да извиквам сънища. Тъкмо затова жрицата на костите трябваше да чака да се завърнете при нас.
Ричард я потупа по рамото.
— Другото, което трябва да запомниш, е, че след като Локи закръжи над лагера, трябва да го изпратиш да кацне върху шатрата на Джаганг. Искаме да изпратим кошмари на колкото е възможно повече мъже, но Джаганг е главният обект. Затова когато ти прошепна, че е време Локи да кацне, мисли за Джаганг в шатрата му. Това заклинание ще изпрати Локи право в целта. Когато ти дам знак, единственото, което трябва да направиш, е да си спомниш Джаганг. И Локи ще влезе в шатрата му.
Джилиан кимна.
— Помня тази ужасна шатра. — Очите й плувнаха в сълзи и тя се обърна към Ничи. — Знам много добре кошмара, който се разигра там.
Локи изграчи и изпляска с криле, готов да пренесе товара с кошмарите.
Петдесета глава
ДЖЕНСЪН ПОДСКОЧИ, когато мускулестият войник изви ръката й и я блъсна през отвора на шатрата. Препъна се, но се задържа. След продължителната езда през обления в ярка слънчева светлина лагер й беше трудно да приспособи зрението си към мрачната обстановка във вътрешността на императорските покои. Присви очи, докато свикне с тъмнината. От двете си страни различи силуетите на едри пазачи.