— „Книгата на преброените сенки“ — додаде Сестрата.
Джаганг изгледа последователно двете жени, после подаде ръцете си встрани. Един от робите мигом се спусна да ги почисти с кърпа. Джаганг направи знак с глава към масата и други роби се заеха да раздигат посудата. След като разчистиха място, една млада жена с оскъдно облекло се завтече да забърше дървения плот.
Докато Джаганг бършеше ръцете си, Сестра Армина постави книгата пред него. Плесна робинята през ръцете и се съсредоточи върху книгата. Наведе се напред и разгърна корицата, зачитайки се в съдържанието.
— Е, какво ще кажете? — попита той. — Истинско копие ли е?
— Не е копие, Ваше сиятелство.
Той вдигна глава и ги изгледа изпод вежди.
— Как така?
— Това е оригиналът, Ваше сиятелство.
Джаганг примигва, не вярвайки на ушите си. Облегна се назад, зяпнал жените.
— Оригиналът ли?
Улиция пристъпи напред. Протегна се през масата и отгърна на първата страница.
— Вижте ето тук, Ваше сиятелство — посочи тя. — Това е знакът на автора. Неговият печат, защитен със заклинание, удостоверяващо, че става въпрос за оригинала.
— И какво от това? Може печатът да е фалшив.
Улиция поклати глава.
— Не, Ваше сиятелство. Не става така. Когато Пророкът записва пророчествата си в книга, той поставя своя знак на титулната страница, преди текста, за да удостовери, че това е оригиналът, че това е негово дело, а не копие.
Разполагате с много книги с пророчества, Ваше сиятелство, но с малки изключения всичките са преписи. Повечето изобщо нямат печат. Понякога преписвачът поставя своя маркер, за да е ясно, че преписът е извършен от него, че е легитимен. Но печатът на преписвача няма нищо общо с този. Това е уникален знак, който не се поставя на препис — само на оригинал.
Това е маркер, оставен под формата на заклинание. Той удостоверява оригинала. Държите в ръцете си оригиналната „Книга на преброените сенки“. — Тя я затвори. — Виждате ли, тук пише „Сенки“, а не „Сянка“. Ето го и знака на автора. Намерихме я скрита зад щитове и бариери. Това е оригиналът.
— А другите?
— Никоя от тях няма такъв печат. Никоя от трите не е отбелязана дори със знака на преписвана. Няма никакви означения. Те са най-обикновени преписи. А това е оригиналът.
Джаганг, опрял се с длан върху масата, забарабани с пръсти.
— Продължавам да не разбирам какво пречи да е нелегитимно копие. Ако някой е направил препис и е искал да изглежда като истински, може да е сложил заблуждаващ знак.
— Може би е възможно да се направи, но има редица белези, които показват, че в случая не става въпрос за фалшификат. Има множество тестове за проверка на автентичността на знака. В крайна сметка нали затова той се прави под формата на заклинание — за да се изпробва. Направихме някои тестове и резултатите показват, че не е фалшификат. Все пак, за да сме сигурни, можем да изпратим още някои верификационни мрежи.
Сестра Армина вдигна ръка към книгата.
— Има и друго, Ваше сиятелство, в началото, дето се казва, че истинността трябва да се провери от Изповедник.
Улиция се размърда припряно. Явно двете се бяха карали по този въпрос. Стрелна Армина с убийствен поглед, след което съсредоточи вниманието си обратно върху императора.
— В книгата пише, че Изповедникът е от ключово значение за проверката на копието, Ваше сиятелство, не на оригинала. Тоест не можем да й имаме доверие при проверка на оригинала — не й е това предназначението. Печатът на автора е доказателство, наша задача е да проведем допълнителни тестове. Убеден съм, че те ще потвърдят това, което вече знаем.
Джаганг продължи да трополи по масата с пръсти.
— Къде я намерихте?
— В Бандакар, Ваше сиятелство — отвърна Улиция.
— Значи излиза, че през цялото време е била отвъд бариерата?
— Да, Ваше сиятелство — отвърна тя с нескрито въодушевление. — Това само по себе си е доказателство, че ръкописът е оригинал.
— Защо?
— Защото след като оригиналът се разпознава по знака, къде би могъл да бъде скрит?
— Зад бариери, издигнати с помощта на магия — отвърна той замислено.
— Ваше сиятелство, това е оригиналната „Книга на преброените сенки“. Убедена съм.
Той я изгледа с черните си очи.
— Готова ли си да заложиш живота си?
— Да, Ваше сиятелство — отвърна без колебание Сестра Улиция.
Дженсън се събуди внезапно от странен звук. Тъй като беше заспала мъртвешки, шумът й се стори като оглушително боботене. В първия миг си помисли, че Джаганг пак сънува кошмари, но звукът идваше отвън и бе последван от суматоха. Чуха се изплашени гласове, някой викаше на другарите си да разчистят пътя. Дрънчеше метал, все едно копия се удряха в ризници. Боботенето сякаш приближаваше, гласовете не стихваха.