Дженсън видя пазачите край входа на шатрата да надничат през отвора. Беше я страх да мръдне от мястото си на пода. Джаганг й каза да стои там. Какъвто беше избухлив, не искаше да му дава основания да се ядосва.
Ансън я изгледа въпросително. Дженсън сви рамене. Оуен стисна Мерилий за ръката. Тримата явно бяха изплашени. Дженсън също.
Джаганг се измъкна от леглото, закопчавайки панталоните си. Изглеждаше скапан. Дженсън знаеше, че кошмарите не го оставят да си отпочине.
Той тъкмо се канеше да каже нещо, когато отворът на шатрата зейна. Вътре нахлу адски шум.
През прага прекрачи кльощава жена. В суматохата тя се движеше с хладната увереност на змия.
Само при вида й на Дженсън й се прииска да потъне вдън земя.
Бледите очи на жената огледаха четиримата на пода, после се плъзнаха към императора. На пазачите не обърна никакво внимание. Прозрачната й кожа контрастираше с черната й рокля.
— Шеста! — извика Джаганг. — Какво правиш тук посред нощ?
— По твое желание!
Джаганг я изгледа убийствено.
— Е, казвай?
— Искаше да ти донеса нещо.
Вдигна предмет, който досега беше крила под мишницата си. Дженсън не го бе забелязала, защото беше толкова черен, че беше почти невъзможно да го различиш в сумрака, камо ли на фона на черната рокля.
Докато гледаше предмета, настроението му започна да се повдига.
Очите на Джаганг бяха черни. Роклята на Шеста беше черна. Безлунната нощ в пещера сред гъста гора е черна. Но нищо не можеше да се сравнява с черното на предмета, който стискаше жената. Дженсън никога не бе виждала такова всепоглъщащо черно. Хрумна й, че навярно, когато човек умре, го обгръща подобна черна завеса. Джаганг гледаше с изпълнени с наслада очи, на лицето му се плъзна усмивка.
— Третата кутия… — Шеста не сподели внезапния прилив на добро настроение. — Спазих уговорката ни.
— Да, така е — потвърди Джаганг и пое кутията в ръце. След малко я остави върху един сандък. — А другите неща?
— Опожарих войските им и ги разпръснах. Убих всеки патрул, когото срещнах. Обиколих пътищата за продоволствени кервани и гарантирах безпрепятственото им преминаване.
— Да, вече пристигат.
— Би било далеч по-добре да сложим край на това веднъж завинаги — рече жената. — Успя ли да намериш истински препис на „Книгата на преброените сенки“?
— Не — ухили се той. — Но мисля, че намерих оригинала. Тя го изгледа продължително, сякаш да претегли истината в думите му. А може би да прецени дали не е пиян.
— Смяташ, че си намерил оригинала? — На тънките й устни се появи хладна усмивка. — Защо просто не използваш Изповедника си?
— Появиха се… някои проблеми. Успя да избяга.
Каквото и да си мислеше Шеста, по лицето й не пролича нищо.
— Е, тя така или иначе не върши много работа.
Лицето на Джаганг помръкна.
— Върши или не, имам планове за нея. Дали не би могла да я намериш и да я доведеш обратно при мен? Ще останеш удовлетворена.
— Щом искаш — сви рамене Шеста. — Покажи ми книгата.
Джаганг отиде до скрина и издърпа едно чекмедже. Взе книгата и й я подаде. Шеста я пое между дланите си и дълго я държа така.
— Нека видя и другите.
Джаганг отвори друго чекмедже и донесе още три книги, всичките един и същи формат. Постави ги една до друга на мраморна масичка и запали до тях газеник.
Шеста се приближи, скръстила ръце, като оглеждаше и трите книги едновременно. Отпусна дългите си, тънки пръсти върху едната. Ръката й потърси втората книга, накрая и третата.
Посочи книгите на масата.
— Тези трите са от по-късно. — Извади четвъртата изпод мишницата си, където я бе сложила, и я размаха пред него. — Тази е първа.
— Първа, тоест оригинал. Сигурна ли си?
— Не говоря празни приказки. Ако това беше фалшиво копие и заради него Сестрата отвори грешната кутия, ще загубя всичко, което съм планирала и за което съм работила. Възможно е дори да платя с живота си.
— Пак не отговори на въпроса ми.
— Аз съм вещица — сви рамене тя. — Имам си дарби. Книгата е оригиналът. Използвай го. Отвори правилната кутия и кошмарите ти ще свършат.
Джаганг остана загледан за миг с нещастен вид при споменаването на кошмарите му, но накрая все пак се усмихна.
— Доведи ми Изповедника.
Шеста се усмихна зловещо.
— Приготви всичко, направи заклинанията и ще ти доведа Изповедника на тържеството.
Джаганг кимна.
— Сестра Улиция казва, че трябва да отидем в Градината на живота.