Тъй като в крайна сметка в момента призоваваше неща от самия Отвъден свят, всяка магия съдържаше елементи на танца със смъртта. Не само трябваше правилният елемент да се появи в правилния момент, но всичко трябваше да бъде прецизно. В много отношения самото рисуването на магиите бе танц със смъртта. Подобно на начина, по който се биеше с меча си, за да остане жив и причини смъртта на противника, магиите го приближаваха до онази пресечна точка на живота и смъртта. Когато се биеше с меча, знаеше, че една-единствена грешка ще бъде фатална. Движенията на меча му не само трябваше да са правилните движения, но също и да бъдат извършени в точното време и както трябва. Всяка грешка би означавала мигновена смърт. Същевременно това бе и приповдигащо преживяване. Упражнявал се бе с часове. Знаеше формите. Изрисувал ги бе върху себе си и отбора. Сега се унесе в движението на рисуването на тези наклонени наляво или дясно черти и точки, като през цялото време се оставяше с непрестанния поток, който едновременно го приближаваше към смъртта и му помагаше да избегне унищожението. Съществуваше на ръба на живота, самата най-външна граница на съществуванието. Движеше се между формите, сякаш бяха врагове, между клопките на смъртта. Това бе всепоглъщащо преживяване, което силно напомняше използването на Меча на истината. Всъщност това бяха части на едно и също цяло. От онзи първи ден, когато Зед му бе подал меча през масата пред дома си, Ричард на практика се бе подготвял за това. Докато работеше, усещаше стичащите се по лицето му капки кръв. Погълнат от стремежа да изрисува всяка форма, да завърши всеки елемент, без да позволи на нищо да го разсее и да причини грешка, той загуби представа за времето. Сега бе част от рисунките. Той бе почти физически в рисунките, както бе в битката, когато размахваше Меча на истината. Челото му се сбърчи от напрежение. Добавяше всеки елемент, полагаше всяка черта и извивка с прецизността на удар с меча — или с прецизността на длетото, когато създаваше скулптури. Същото умение използваше и с острието. Едновременно рушеше и създаваше. Когато осъзна, че е нарисувал всички символи, завършил всички магически формули, свързал всички елементи, Ричард се поизправи. Погледът му премина по магьосническия пясък и в този миг осъзна пълния ужас на онова, което му предстои.