Върна се при огъня, наведе се да сложи нови съчки и чу Самюъл да се приближава тичешком. Провери ножа на колана си.
— Хванах един! — извика той и изскочи на светлината на пламъците. Държеше увесен за задните крака заек. Калан може би никога не бе виждала Самюъл по-развълнуван. Изглежда, беше много гладен. Тя се отпусна и се усмихна.
— Явно за вечеря се очертава пиршество.
Самюъл хвана двата задни крака и набързо разкъса заека на две. Калан подскочи изненадано, когато той сложи кървящата половина пред нея. Самият той седна недалеч, леко прегърбен, с лице към огъня и започна да поглъща другата. Калан го гледаше втрещено как лапа суровото месо. Откъсна парче козина със зъби и го глътна. Зъбите му пречупиха костите. Кръвта се стичаше по брадата му, изяде дори и вътрешностите. Калан усети, че й се повдига. Отмести поглед и се загледа в огъня.
— Яж — обади се Самюъл, — хубаво е.
— Не съм много гладна — отвърна Калан и му хвърли другата половина.
Самюъл не си направи труда да спори. Нахвърли се и на нея. Калан се отпусна назад и се загледа в звездите с подпряна на седлото глава. За да се абстрахира от Самюъл, отново насочи мислите си към Ричард, зачуди се кой е той наистина и каква е връзката му с нея. Замисли се как владее меча. Напомняше й за начина, по който тя се биеше. Калан не знаеше откъде е научила всичко. Докато се въртеше из вътрешния си лабиринт на мрачна несигурност, луната бавно започна да се издига. Зачуди се дали трябва да продължи да се придвижва със Самюъл. Той й спаси живота, следвайки инструкциите на Ричард. Сигурно му дължеше известна благодарност. Но защо да остава с него? Той не предлагаше отговори, нито истински решения. Все пак не му дължеше безрезервна вярност. Дали да не тръгне сама? Осъзна, че дори и да изостави Самюъл, не знае нито коя е, нито къде да отиде. По пътя виждаше дървета и планински върхове, но нямаше представа къде се намират. Не знаеше къде е отраснала, къде е живяла, къде й е мястото. Не разпознаваше пейзажа, не помнеше села и градове. Изгубена бе в свят, който не помнеше. Когато осъзна, че луната вече се е настанила над дърветата, погледна към Самюъл. Отдавна бе приключил с храната и сега почистваше меча си.
— Самюъл — извика тя. Той вдигна рязко глава, сякаш изкаран от транс. — Самюъл, трябва да знам къде отиваме.
— Някъде, където ще бъдем в безопасност.