Коремът го болеше. Там го бе уцелила магията на Шеста.
Чувстваше се като глупак. Понеже я познаваше добре отпреди, беше се подготвил. Сигурен бе, че може да се противопостави на силата на онази жена — и сигурно щеше да успее, само дето тя го хвана неподготвен с някаква специално създадена магия — малка изненада, която бе измислила дълбоко в пещерите, докато е чакала търпеливо пристигането му, — ако някога отново навлезе във владенията й. Макар да бе от онези неща, които не бе чувал преди да са правени от вещици, трябваше да предвиди и тази възможност. Трябваше да очаква някакъв номер.
Тя беше вещица, а не магьосница, и съзнаваше, че макар да разполага със значителни умения, тя е същевременно и уязвима за някои от нещата, които Зед можеше да прави. Част от тях той бе разкрил по-рано при Магьосническата кула, когато не й позволи да убие него и останалите. Беше се поучила от опита си и намерила начин да му противодейства — нещо никак нехарактерно за една вещица. Всъщност беше гениално, но точно тогава той не беше в настроение да се възхищава на постиженията й.
— Зед — обади се отново Рика, — добре ли си?
— Така мисля — успя да изговори той. — Вие?
— Без съмнение ни очакваха — изръмжа недоволно Рика. Не знам какво точно направи тя, но със сигурност не ми позволи да я спра.
— Е, не се коси, същото стори и с мен.
— Когато изпадна в безсъзнание, не успях да се справя с всички онези войници — добави Том. — Съжалявам, Зед, разочаровах те, когато най-много се нуждаеше от мен. Трябваше да ти бъда опора.
— Не ставай глупав — изръмжа Зед в отговор. — И опората си има граници. Аз бях този, който не трябваше да позволи да ни заловят по този начин. Трябваше да знам, да съм по-добре подготвен.
— Мисля, че всички се провалихме — обади се Рика. — Най-вече, разочаровахме Ричард. Дори не успяхме да стигнем до пещерата, за да му помогнем. Трябва да проникнем в пещерата и да разбием магията, която го разделя от дарбата му. Вече нямаме големи шансове.
— За това ще видим — измрънка недоволно Зед. — Поне, изглежда, в момента сме в безопасност.
— Освен ако Шеста не се върне да ни довърши.
— Голяма си утеха, няма що — погледна Том Зед.
Двамата го издърпаха за ръцете и му помогнаха да седне.
— Къде всъщност се намираме? — огледа се на слабата светлина той.
— В някаква килия — обясни Том. — Стените са каменни, с изключение единствено на вратата. Коридорът отпред бъка от войници.
Не беше кой знае колко широко. На малка маса бе оставена запалена лампа. Имаше и един стол.
— Покривът е от греди и дъски — отбеляза Зед. — Питам се дали бихме могли да ги пробием с моята сила, колкото да можем да се измъкнем.
Отново с помощта и на двамата Зед се изправи несигурно на крака. Рика го придържаше, а той вдигна ръка, за да изпробва тавана с дарбата си.
— Проклятие — прошепна. — Изглежда, когато е използвала онази новосъздадена магия, е поставила и някаква бариера около тази стая. Не ми позволява да я пробия с дарбата си. Зазидани сме.
— А, още нещо — каза Том. — Пазачите са предимно войници от Императорския орден. Явно Шеста е преминала на страната на Джаганг.
— Страхотно — почеса глава Зед, — само това ни трябваше.
— Е, поне ни оставиха живи.
— Засега — вметна Рика.
Зед извърна леко глава и погледна отново тавана.
— Какво е онова?
— Кое? — проследи погледа му Том.
— Ей, там. В ъгъла на тавана, близо до стената. Нещо е мушнато между последната греда и стената.
Том придърпа стола и с негова помощ достигна тъмния вързоп, скрит в сянката на гредата. Издърпа го и той тупна на земята. Част от нещата вътре се разпиляха.
— Духове! — възкликна Зед. — Това е вързопът на Ричард. Разпозна част от нещата, които се бяха пръснали. Наведе се да ги вдигне, поогледа ги и ги върна обратно във вързопа. Когато вдигна златотканата черна риза, видя на пода някаква книга. Взе я и я обърна към светлината.
— Каква е тази книга? — попита Рика.
Том също се приведе по-близо.
— Какво пише?
Зед не вярваше на очите си.
— Заглавието е „Тайните на силата на магьосника воин“.
Рика подсвирна леко от изненада.
— Аха, и аз така мисля — измърмори Зед, докато оглеждаше книгата от всички страни. — Откъде Ричард се е сдобил с такова нещо? Може да се окаже безценна.
— Какво пише за силите му? — обади се Рика, сякаш нетърпелива да научи някоя клюка.
Зед отгърна корицата и прелисти една страница, после още една.