— Ричард! — Той скочи от седлото още преди животното да е спряло напълно. От муцуната му се виеше пара и излизаше пяна. И трите коня бяха разгорещени и запотени.
— Добре ли си? — попита той, като се спусна към нея.
— Да.
— Използвала си силата си.
Тя кимна, неспособна да откъсне очи от него.
— Откъде знаеш?
— Почувствах я. — Изглеждаше замаян от щастие. — Не можеш да си представиш колко се радвам да те видя.
Докато го гледаше, й се прииска да си спомни миналото им заедно.
— Страхувах се, че си мъртъв. Не исках да те оставя там. Толкова ме беше страх да не пострадаш.
Той я гледаше зяпнал, неспособен да отрони и дума. Искаше да направи толкова много неща, да каже толкова много, че не знаеше откъде да започне.
Калан си спомни как той се впусна във войната, която Ничи я предупреди, че Ричард ще започне. Движеше се толкова плавно сред другите играчи на терена, после и между тромавите мъжаги, които размахваха насреща му мечове и брадви в отчаяни опити да се докопат до него.
Тогава си бе казала, че острието сякаш е продължение на ръката му, на мисълта му. Всяко негово движение, докато си проправяше път към нея, я изумяваше. Все едно наблюдаваше танц със смъртта, а смъртта не беше способна да го докосне.
Тя му подаде меча.
— Всяко оръжие има нужда от своя господар.
Топлата усмивка на Ричард изгря като слънце в студения облачен ден. Сърцето й се сгря. Той се загледа в нея, все още неспособен да отмести очи, после внимателно пое оръжието от ръцете й.
Преметна ремъка през дясното си рамо и мечът полегна на левия му хълбок. Оръжието му прилегна като ръкавица, не стоеше неестествено като при Самюъл.
— Самюъл е мъртъв.
— Когато усетих, че използваш силата си, си го помислих. Отпусна лявата си длан върху ефеса. — Добре, че не те е наранил.
— Опита се. И затова е мъртъв.
Ричард кимна.
— Калан, не мога да ти обясня всичко веднага, но се случиха толкова много неща…
— Самюъл си призна всичко. Каза ми, че с теб сме женени.
Ричард се вкамени. На лицето му се изписа ужас. Искаше й се той да я прегърне, да й каже колко се радва, че отново са заедно, но той просто стоеше, студен като камък, неспособен дори да диша.
— Значи сме се обичали? — опита се да го провокира тя.
Лицето му побледня.
— Калан, не му е сега времето да говорим за това. Имаме по-сериозни проблеми, отколкото можеш да си представиш. Нямам време да ти обяснявам, но…
— С други думи, не сме се обичали? — Не го очакваше. Изобщо не бе мислила, че е възможно. Внезапно почувства, че гласът й не й се подчинява. Не можеше да си обясни защо той стърчи като истукан, без да каже нищо. Явно нямаше нищо за казване.
— Значи е било просто по споразумение… — Тя преглътна буцата, която растеше в гърлото й. — Майката Изповедник се омъжва за Господаря Рал за доброто на техните два народа? Взаимноизгодно сътрудничество. Нещо такова е било, а? Ричард й се стори изпълнен с повече ужас от Самюъл, докато тя му задаваше въпроси. Той прехапа долната си устна, очевидно чудейки се какво да й отговори.
— Спокойно — пророни Калан. — Няма да нараниш чувствата ми. Не си спомням нищо. Значи така е било — брак по сметка.
— Калан…
— Значи не се обичаме, така ли е? Моля те, Ричард, отговори ми.
— Виж, Калан, не е толкова просто. Имам отговорности.
Това бе отговорът и на Ничи, когато Калан я запита дали обича Ричард. Не било толкова просто. Имала отговорности. Калан не можеше да повярва, че е била толкова непрозорлива — Ричард обичаше Ничи.
— Довери ми се — рече той, когато тя намери сили да го погледне. — Залогът е твърде голям.
Тя кимна, преглъщайки сълзите си. Лицето й беше непроницаемо. Не посмя да проговори, за да не би гласът й да я предаде. Не можеше да си прости, че допусна сърцето й да изпревари разума. Имаше чувството, че ще се строполи.
Ричард притисна слепоочията си с пръсти, погледът му трепна.
— Чуй ме, Калан, ще ти обясня всичко… всичко, обещавам ти. Моля те, просто ми се довери.
Искаше да го попита защо трябва да се довери на човек, който се е оженил за нея, без да я обича, но не беше сигурна, че от гърлото й ще излезе звук.
— Моля те — повтори той. — Обещавам ти, че когато му дойде времето, ще ти кажа всичко, но сега трябва да отидем в Тамаранг.
Тя се покашля и събра сили да проговори.
— Не бива да ходим там. Самюъл каза, че Шеста е там. Докато тя го казваше, той кимна.