— Знам. Но аз непременно трябва да отида там.
— Но не и аз.
Той замълча, вперил очи в нея.
— Не искам да ти се случи нищо лошо — рече накрая. — Моля те, трябва да дойдеш с мен. Ще ти обясня по-късно. Обещавам ти.
— Защо не ми обясниш сега? Нима по-късно ще е по-удачно?
— Защото, ако не побързаме, ще съм мъртъв. Джаганг се кани да отвори кутиите на Орден. Трябва да се опитам да го спра.
Нямаше да се върже на това обяснение. Ако той искаше, досега да й е отговорил.
— Ще дойда с теб, ако ми отговориш на един въпрос. Обичаше ли ме, когато се омъжи за мен.
Сивите му очи се втренчиха в лицето й за момент, преди накрая да отвърне почти шепнешком.
— Ти беше подходящият човек за мен.
Калан преглътна болката, вика, който се опита да изскочи от гърлото й. Извърна глава, не искаше той да види сълзите й. И тръгна натам, накъдето се опитваше да я отведе Самюъл.
Минаваше полунощ, когато най-после бяха принудени да спрат. Ричард би предпочел да продължат, но попаднаха в гъста гора, местността беше пресечена, камениста, отвсякъде стърчаха остри скали, а беше тъмно като в рог. Лунният сърп не осигуряваше достатъчно светлина, че да пробие мастиленочерните облаци. Дори искрящите светлинки на звездите бяха погълнати от плътна пелена. Просто нямаше начин да продължават напред в тази черна нощ.
Калан беше уморена, но когато Ричард запали огън, тя забеляза, че той е в доста по-трагично състояние. Май изобщо не беше спал напоследък. След като огънят се разгоря, той заложи въдици в реката и се зае да събере достатъчно клони, че да изкарат студената нощ. Установиха се край един скален перваз, така че поне отчасти да се заслонят от безмилостния вятър.
Калан се погрижи за конете, доколкото можа. Сипа им вода в един съд, който намери в багажа на Ричард. След като приключи със събирането на дърва, той отиде да прибере улова бяха се хванали няколко планински пъстърви. Докато го гледаше как почиства рибата, като хвърляше вътрешностите в огъня, за да не привличат диви животни, тя реши да не му задава повече въпроси за тях двамата. Не можеше да понесе болката, която й причиняваха отговорите. Пък и нали разбра най-важното: тя просто е била правилният избор.
Дали изобщо се бяха познавали, преди той да се съгласи да се ожени за нея. Сигурно сърцето на Ничи е било съкрушено, когато е видяла любимия си да се жени по толкова прозаични съображения.
Калан се опита да мисли за друго.
— Защо отиваме в Тамаранг?
Ричард вдигна поглед от рибата.
— Някога, много отдавна, още преди три хиляди години, хората водели същата война като нас днес — война, чиято цел била да изкорени магията и свободата под всичките им форми.
Онези, които искали да отхвърлят тази агресия, скрили различни ценни магически предмети, създавани в продължение на векове, и ги скрили на едно място, наречено Храмът на ветровете. После, за да не попадне нищо в ръцете на врага, изпратили храма в Отвъдния свят.
— Изпратили са го в света на мъртвите?
Ричард кимна, докато подбираше големи листа от близкото дърво.
— По време на войната магьосниците от двата лагера създали ужасяващи оръжия. Някои от тях били направени от хора.
Така се появили пътешествениците по сънищата. Били създадени от хора, пленени от Каска — от предците на Джилиан.
— Тогава е създаден и лавинният огън, така ли? По време на Голямата война.
— Да — кимна той, докато мажеше листата с пласт кал. Другите магьосници непрекъснато се опитвали да обезвредят опасните магически творения. Кутиите на Орден например са създадени по същото време като противодействие на лавинния огън.
— Помня, че Сестрите говориха с Джаганг за това.
— Всъщност нещата са доста сложни, но в общи линии един предател на име Лотаин проникнал в тайното място в света на мъртвите, където бил скрит Храмът на ветровете. Той тайно направил неща, които един ден да подпомогнат каузата на Ордена, когато последователите му го възродят.
— Предполагали са, че войната ще избухне отново?
— Винаги е имало и винаги ще има хора, водени от ненавист и изпълнени с желание да обвинят щастливите, изобретателни и изпълнени с творческа енергия за своите нещастия.
— Какво по-точно направил този Лотаин?
Ричард вдигна глава.
— Освен другото направил възможно повторното раждане на пътешественик по сънищата в света на живите. Този пътешественик по сънищата е Джаганг.
Ричард приключи с увиването на рибата в листа и кал и остави вързопчетата върху живите въглени в периферията на огъня.
— След това хората, които се сражавали на наша страна, изпратили Първия магьосник в Храма на ветровете. Името му било Баракус. Той бил магьосник воин. Той се погрижил да гарантира раждането на следващ магьосник воин, който да се опита да спре силите, опитващи се да запратят човечеството във вечния мрак.