Калан сви колене и ги уви с одеялото, за да се стопли, докато слуша.
— Тоест през цялото това време не са се раждали други магьосници воини?
Ричард поклати глава.
— Аз съм първият след близо три хиляди години. Баракус направил така, че да е сигурно, че когато му дойде времето, неговият наследник ще се появи, за да продължи борбата. Аз съм тук благодарение на неговите усилия.
Съзнавайки, че този човек няма да знае нищо за способностите си, Баракус оставил книга, озаглавена „Тайните на силата на магьосника воин“. Неговата съпруга Магда Сеарус, която той обичал от сърце, взела книгата и я скрила, за да я намеря аз. Той взел всички мерки тя да не попадне в чужди ръце. Била предназначена за мен и за никого другиго.
Когато Магда Сеарус заминала на път, за да скрие книгата, Баракус се самоубил.
Калан зяпна.
— Но защо го е направил? След като е обичал Магда Сеарус, защо я е оставил сама?
Ричард зарея поглед над трепкащите пламъци.
— Моето обяснение е, че е видял толкова болка и страдания по време на войната, толкова предателство и измяна, плюс пътуването до света на мъртвите и обратно, че просто му е дошло в повече. — Погледът му стана отсъстващ. — Аз самият съм минавал през воала. Разбирам го.
Калан положи брадичка на коленете си.
— След като прекарах известно време в лагера на Ордена, си представям колко обезверен и смазан може да се почувства човек. Колко безразлично може да му стане всичко. — Погледна го. — Значи трябва да намериш тази книга, за да можеш с нейна помощ да спреш Императорския орден?
— Точно така. Аз вече я намерих, но се наложи да я скрия пак, когато бях пленен и отведен в лагера на Ордена.
— Не ми казвай, че книгата е в Тамаранг.
Той се усмихна.
— Че защо иначе сме тръгнали натам?
Калан въздъхна. Сега вече разбра защо е толкова важно. Загледа се в пламъците, мислейки си за Баракус.
— А какво станало с Магда Сеарус след това?
Ричард взе една пръчка и избута една от увитите в листа риби извън жаравата. Разгърна листото и я опита с ножа си. Когато установи, че е готова, я постави пред Калан.
— Внимавай, гореща е. Избута още една за себе си.
— Магда Сеарус била съкрушена. След края на войната трябвало да изкопчат истината от Лотаин — изменника, който ги предал. Със задачата се заел Мерит — един от магьосниците по онова време.
Ричард остана втренчен в пламъците известно време, преди да продължи.
— За да изкопчи истината, той създал Изповедник.
Както дъвчеше, Калан се сепна.
— Наистина ли? Значи така са се появили Изповедниците?
След като той кимна, тя попита:
— И коя е първата от тях?
— Магда Сеарус. Тя толкова страдала по загиналия си съпруг, че доброволно се съгласила да изпробват магията върху нея. Било изключително опасно, но се получило. Така били създадени Изповедниците. Тя била първата. Впоследствие тя се влюбила в Мерит и двамата се оженили.
Единственото, което свързваше Калан с миналото й, бе фактът, че е Изповедник. Сега вече знаеше как са създадени Изповедниците. Първата сред тях била жена, изгубила любимия си.
Ричард си избра по-дебела цепеница и понечи да я хвърли в огъня, но се сепна и я завъртя в ръката си. Накрая я остави и сложи в огъня по-тънка клонка.
— По-добре се наспи — рече накрая. — Утре тръгваме призори.
Калан виждаше, че той е по-изтощен, отколкото показва, но в същото време беше наясно, че нещо го гнети дълбоко, така че реши да не му противоречи. Уви се в одеялото, достатъчно близо до огъня, за да се топли.
Погледна към Ричард и го видя да стои все така край огъня, втренчен в цепеницата, която бе оставил до себе си. Тя по-скоро бе очаквала той да прояви по-сериозен интерес към меча си, след като си го бе върнал след толкова време.
Калан се разбуди полека-лека. Разтърка очи и видя, че Ричард не е мръднал от мястото си. Беше в окаян вид. Тя не можеше да си представи какво е на плещите ти да тежи отговорността за толкова много хора, изправени пред ужасно сериозни проблеми.
— Искам да ти дам нещо — пророни той с глас, който й подейства като успокояващ мехлем.
Калан седна в постелята си и се протегна. Небето едва бе просветляло. Скоро щяха да тръгнат.
— Какво да ми дадеш? — попита тя и като сгъна одеялото си, го остави настрани.
— Не си длъжна да го приемеш, но ако го сториш, това би означавало много за мен.
Най-сетне отклони поглед от пламъците и се взря в очите й.