Бяха му необходими едва няколко години, докато намери правилното решение. Уви, не му достигаха няколко часа, за да завърши успешно всичко.
Отново насочи мислите си към най-същественото. Баракус му беше оставил послание в книга на три хиляди години, неписано правило, което Ричард не можеше да разбере. Сега, когато отново можеше да използва дарбата си, поне си спомняше всичко от „Книгата на преброените сенки“, но това най-вероятно не беше оригиналният текст. Оригиналът беше в ръцете на Джаганг. Кутиите също бяха у императора.
Защо Изповедникът беше толкова ключова фигура? Дали защото тя играеше основна роля при задействането на кутиите на Ордена, при положение, че се използва копие на книгата? Или просто той така си въобразяваше? Дали се заблуждаваше, че Изповедникът е централна фигура само защото Калан бе Изповедник, а тя играеше основна роля в неговия живот по принцип?
Самата мисъл за Калан размъти съзнанието му и той се почувства угнетен. Невъзможността да й каже всичко, което толкова отчаяно искаше да сподели с нея, му късаше сърцето. Невъзможността да я поеме в обятията си и да я целуне, му действаше убийствено. Толкова отчаяно копнееше да я прегърне.
Но съзнаваше ясно, че ако наруши стерилното поле на съзнанието й, силата на Орден няма да успее да възстанови предишната й същност. Затова засега трябваше да стои далеч от нея.
Това, което го ужасяваше най-много, беше мисълта, че е твърде късно, че Самюъл вече е опетнил стерилното поле.
Усещаше Калан до себе си. Познаваше звука на нейните стъпки, нейното ухание, присъствието й. За момент се чувстваше извън себе си от радост, че тя пак е с него, веднага след това го обземаше паника, че я губи.
Трябваше да престане да мисли за проблема и да се съсредоточи върху решението му. Трябваше да намери отговора.
Ако отговор въобще съществуваше.
Господарят Рал ни ръководи. Господарят Рал ни учи. Господарят Рал е нашата защита. В твоята светлина ние процъфтяваме. Твоята милост ни закриля. Твоята мъдрост е нашето спасение. Живеем, за да ти служим. Животът ни ти принадлежи.
Всички тези хора щяха да умрат, ако не им помогнеше, ако не намереше отговора. Но как да го направи?
За пореден път превъртя в мислите си всичко, което му се струваше важно за решението. За да възстанови всички щети, трябваше да отвори кутиите на Орден — всичко зависеше от това. Не го ли направеше, светът на живите, покосен от лавинния огън и неговата зараза, щеше да излезе от контрол. Не отвореше ли той правилната кутия, Сестрите на Джаганг щяха да го направят. Но той не знаеше как да отвори кутиите, а и нямаше контрол върху тях. За разлика от Джаганг.
Ричард си припомни, че поне беше направи няколкото стъпки, които бяха необходими, в случай че му се удадеше въобще някакъв шанс да отвори правилната кутия. Поне се завърна успешно от пътешествието през мрака. Това само по себе си беше сложна загадка, която той съумя да разреши. Сега оставаше само да използва силата на Орден.
Калан прие подаръка му — издяланата от него статуя, наречена Дух.
Спомни си, че разполага и с Изповедник — също важно условие.
Изповедник. Тук нещо не беше наред, но той не можеше да разбере какво.
Но знаеше със сигурност, че има само един начин да се добере до кутиите на Орден. Това беше единственият му шанс само ако можеше да го направи, преди Сестра Улиция да е отворила някоя от кутиите.
Чу трополене на забързани стъпки, огледа се и видя Вирна и Натан да тичат към него. Кара и генерал Мейфрет ги следваха по петите. Зед, Том и Рика бяха до Ричард.
За да даде възможност на Вирна и останалите да го настигнат, Ричард спря на мостче, покрито с красив зелен мрамор, което се издигаше над площада за отдавания и свързваше големи зали. Хората долу бяха коленичили, с чела опрени в земята, и повтаряха напева отново и отново. Те нямаха представа какво се кани да направи Ричард.
— Ричард! — извика Вирна запъхтяна.
— Радвам се да ви видя отново — поздрави ги Натан и кимна на Зед.
— Шеста няма да създава повече проблеми — обяви Зед на Пророка.
— Един проблем по-малко, но се боя, че имаме още доста — въздъхна Натан.
Вирна размаха енергично дневника си пред Ричард, без да обръща внимание на думите на високия Пророк.
— Джаганг определи срок до новолуние. Иска отговор. Казва, че ако не го получи, си наясно с последствията.
Ричард погледна Натан. Пророкът имаше мрачно изражение на лицето. Кара и генерал Мейферт също изглеждаха напрегнати. Те бяха безпомощни стражи на място, обитавано от десетки хиляди хора, които можеха да бъдат избити всеки момент.
Отдолу долетя монотонният напев.
Господарят Рал ни ръководи. Господарят Pan ни учи. Господарят Рал е нашата защита. В твоята светлина ние процъфтяваме. Твоята милост ни закриля. Твоята мъдрост е нашето спасение. Живеем, за да ти служим. Животът ни ти принадлежи.