Успокоен, че втората нападателка се е отказала да прави нов опит да го намушка, Ричард най-сетне реши да махне ръката си и да огледа раната. Можеше и да е по-зле. Ако се беше отпуснал да заспи дълбоко като Джонрок, щеше да пострада далеч повече. Значи излизаше, че странното усещане, което го държеше буден, в крайна сметка му послужи добре.
Щипеше неприятно, но раната не беше сериозна. От силното притискане кървенето спря. При първото нападение по-рано тази нощ също не пострада много зле. Острието намери костта на плешката му и не успя да нанесе смъртоносна рана.
Смъртта го навести на два пъти тази нощ и си тръгна с празни ръце. Ричард си спомни старата поговорка, че нещастието има три деца. Надяваше се да не се наложи да се запознае и с третото.
Тъкмо се завъртя на една страна, за да се опита да поспи, когато видя между каруците да се провира сянка. Този човек обаче вървеше с уверена стъпка, не крадешком. Ричард се изправи и седна, щом командир Карг застана до него.
На слабата светлина едва различаваше люспите, татуирани отдясно на лицето на мъжа. Без кожените нараменници и нагръдници, които командирът обикновено носеше, без риза дори, Ричард видя, че люспите продължават надолу към рамото и покриват част от гърдите. Така капитанът приличаше на влечуго. Помежду си Ричард и Джонрок наричаха Карг „Змийското лице“.
Името му прилягаше по много причини.
— Какви ги вършиш, Рубен?
Рубен Рибник беше името, под което Джонрок и всички останали от отбора знаеха Ричард. Започна да се представя с него, откакто го взеха в плен. Ако имаше място, където истинското му име би го поставило в смъртна опасност, то това беше именно лагерът на Императорския орден.
— Опитвам се да поспя.
— Не ти влиза в работата да подмяташ неприлични предложения. ~ Командир Карг размаха пръст пред очите му. — Жената дойде и ми разказа какво си се опитал да й направиш.
— Нима… Виж ти — повдигна вежда Ричард.
— Вече ти казах — ако победите отбора на императора, ако успеете да надделеете, ще можеш да си избереш, която си пожелаеш. Но междувременно не се надявай на по-благосклонно отношение. Няма да търпя неподчинение, особено пък от такъв като теб.
— Не знам какво ти е казала, командире, но тя дойде и се опита да ме убие. Искаше да си гарантира, че отборът на императора няма да загуби от нас.
Командирът клекна и като подпря лакът на коляното си, се взря в нападателя на своя отбор. Сякаш самият той се готвеше да убие Ричард.
— Нескопосана лъжа, Рубен.
Ножът, който Ричард само преди малко взе от жената, беше в ръката му, притиснат от вътрешната страна на китката. От това разстояние би могъл да нанесе смъртоносен удар в корема, без онзи изобщо да разбере какво става. Но не беше нито времето, нито мястото за подобни действия, а и така нямаше да си върне Калан.
Без да отмества поглед от очите на командира, Ричард превъртя ножа между пръстите си и стисна острието между палеца и показалеца. Усещането да държи в ръката си оръжие, макар и толкова миниатюрно, беше приятно. Подаде ножа с дръжката напред на командира.
— Ето защо кърви кракът ми. Тя ме намушка с това. Откъде иначе мислиш, че бих се сдобил с нож?
Командирът не пропусна да отбележи важността на факта, че Ричард има на свое разположение нож, както и опасността, произтичаща от това. Хвърли поглед на раната на бедрото на Ричард и взе ножа.
— Ако искаш да спечелим този турнир — Ричард нарочно внимателно отмерваше думите си, — ще ми е нужна малко почивка. И тя би била далеч по-спокойна, ако можех да разчитам на часови. Щом една слаба жена, която вероятно е заложила на отбора на императора, може да ме убие, докато спя, то отборът ти лесно ще остане без нападател и няма да има шанс да спечели.
— Мислиш се за голяма работа, а, Рубен?
— Ти ме мислиш за голяма работа, командире, иначе досега отдавна да си ме премахнал, още там, в Тамаранг, когато убих десетки от твоите хора.
С татуираните люспи, които бяха слабо осветени от огъня, командирът приличаше на змия, която дебне плячката си.
— Изглежда да си нападател е опасно не само на терена. — Накрая той се надигна. — Ще поставя часови. Просто не забравяй, че не всички те мислят за толкова добър. А и в края на краищата вече загуби една игра.
Изгубиха въпросната игра, защото Ричард се опита да защити един от хората си — пленник на име Йорк, — чийто крак беше счупен при устремна атака на противниковия отбор. Йорк беше добър играч, поради което се превърна в мишена. Според правилата на Джа’Ла, приети от Ордена, това беше позволено.