Рубен обаче не последва хората си. В последния момент той се отдели наляво. Съвсем сам, дори без защитата на своите крила, хукна по диагонал към мрежата вляво. Останалите играчи от двата отбора се сблъскаха. Стана меле, като някои от защитниците дори не подозираха, че мъжът, който преследваха, изобщо не е в купчината от тела.
Само един от бранителите, който беше изостанал назад, видя какво прави Рубен и успя да завие навреме, за да го блокира. Рубен приведе рамо и го удари право в гърдите, като му изкара въздуха и го просна на земята. Като навлезе в зоната за стрелба, Рубен запрати брока в мрежата.
Червеният отбор спринтира обратно към своята част на терена, за да се подреди за втора атака, използвайки времето, с което разполагаха. Докато чакаха съдията да дотича през игрището с брока, всички погледнаха своя изрисуван водач в очакване на неговия сигнал. Той направи бърз и прост знак с ръка. Веднага щом съдията подхвърли брока на Рубен, той незабавно се затича с бясна скорост. Отборът му беше готов и скочи напред, като се разгърна пред него в стегната линия.
Когато разгневената и безредна група противници почти ги бе достигнала, червеният отбор се завъртя наляво и повлече блокиращата атака. Рубен, който следваше отблизо своите хора, се откъсна вдясно и хукна сам през празния терен. Преди някой от противниците да успее да го достигне, той нададе мощен вик и изстреля брока от разстояние, което беше доста по-назад от нормалната зона за отбелязване на точки. Беше извънредно трудно да се стреля от толкова далеч. Успешно попадение се броеше за две точки.
Брока описа дъга във въздуха над играчите пред вратата и те скочиха в отчаян опит да я спрат. Объркани от изненадващата индивидуална атака, те не бяха готови за стрелба от далечно разстояние.
Брока намери мрежата и в следващия миг рогът изсвири, оповестявайки края на периода, в който червеният отбор имаше право да отбележи точка.
Зрителите стояха неподвижни и слисани, зяпнали от изненада. Още при първото си представяне червеният отбор отбеляза три точки — без да се броят двете, които не се брояха.
Над игрището настана тишина, докато играчите от другия отбор се съвещаваха какво да правят при този внезапен обрат на събитията. Техният нападател, изглежда, направи някакво жлъчно предложение, защото съотборниците му се ухилиха в отговор, кимнаха и се разпръснаха, готови за следващия си ред с брока.
Като видя, че отборът им крои нещо, зрителите започнаха да ги окуражават с одобрителни викове. На фона на силните аплодисменти нападателят изкрещя разпорежданията си към своите хора. Двама от защитниците кимнаха в отговор на думите му, които Калан не можа да чуе.
При неговия вик те се втурнаха през игралното поле, като се събраха в стегнат възел от мускули и ярост. Вместо да се отправи към зоната за отбелязване на точки, нападателят внезапно кривна надясно, като по този начин неясно защо поведе атаката в посока, различна от предначертаната. Рубен и неговите защитници също се отклониха, за да посрещнат нападението, но не успяха да съберат цялата си сила навреме. Сблъсъкът беше жесток. Ударът нарочно беше насочен към лявото крило на Рубен, като подмина всички останали мъже. Отборът дори не направи опит да отбележи точка. Просто искаха да нарушат ефективната игра на червения отбор.
Докато тълпата аплодираше в очакване на първата пролята кръв, мъжете, струпани на купчина, се изправяха един подир друг. Изрисуваните в червено играчи отстраняваха противниците от пътя си, като се опитваха да стигнат до другарите си в основата на камарата. Лявото крило на червения отбор беше единственият, който не се изправи.
Докато отборът, който сега владееше брока, тичаше обратно, за да се подготви за нова атака, Рубен коленичи до падналия мъж, за да провери какво е състоянието му. От това, че не бързаше, се разбра, че нищо не може да се направи. Мъжът беше мъртъв. Тълпата нададе одобрителни викове, докато падналият играч беше извлечен настрани, оставяйки след себе по игрището широка кървава следа.
Острият поглед на Рубен обходи страничните линии. Калан разбра, че преценява ситуацията.
Имаше чувството, че усеща мислите му, защото самата тя се опитваше да прецени противника и претегляше шансовете. Пазачите опънаха приготвените на лъковете стрели, когато Рубен се изправи.
— Какво става? — прошепна Джилиан, докато надничаше изпод наметалото на Калан — Не виждам нищо.
— Един мъж беше наранен — отвърна Калан. — Просто стой на топло, няма нищо за гледане.