Джилиан кимна и остана сгушена под защитата на ръката на Калан и топлината на наметалото й.
Играта не спираше дори някой да умре на игралното поле.
Калан се почувства натъжена от това, че смъртта на мъжа беше просто част от спектакъла и беше аплодирана одобрително от зрителите.
Изглежда, стрелците, разположени около игрището, за да наблюдават пленниците, играещи в червения отбор, бяха насочили върховете на стрелите си към един човек. Калан и мъжът със светкавиците имаха нещо общо — изглежда, че и двамата имаха лична охрана.
Докато тълпата подканваше за още, Калан почувства, че във въздуха е надвиснало странно и напрегнато предчувствие за нещо лошо.
Брока беше върната на отбора, на който беше останало още време. Докато те се подреждаха, тя разбра, че моментът е отминал.
Калан видя как мрачният Рубен даде таен сигнал на хората си. Всеки от мъжете отвърна с леко кимване. След това Рубен скришом им показа три пръста само за миг, точно колкото да успеят да видят какво иска да им каже. Мъжете незабавно се събраха в странна формация.
Изчакаха миг, когато другият отбор се хвърли да бяга през полето, крещейки бойни викове, вдъхновени от скорошната си проява на жестокост. Те вярваха, че сега имат тактическо предимство, което щеше да им осигури успех.
Бяха убедени, че вече диктуват хода на играта.
Докато отборът с брока атакуваше, червеният отбор се раздели на три клина. Рубен водеше централния. Лявото и дясното му крило водеха повечето блокери в двата странични клина. Противниковият отбор, който владееше брока, бе принуден да покрие всяка от трите линии, за да блокират странната формация, в случай че някой се опита да се обърне към техния нападател.
Необичайната отбранителна тактика предизвика присмеха на гвардейците на Джаганг. От коментарите им Калан разбра, че според тях разделянето на три групи лишава червения отбор от достатъчно блокиращи играчи в центъра, които да спрат нападателя с брока. Гвардейците мислеха, че тази неефективна защита ще даде възможност на атакуващите лесно да отбележат точка и нищо чудно да отнемат живота на още един член на червения отбор в централната група — твърде вероятно самия нападател, който на практика оставаше незащитен.
Двата външни клина на червения отбор прорязаха страните на атаката, без да блокират по очаквания начин. Краката на атакуващите се размахаха във въздуха, когато телата им отлитаха със сила нагоре. Централният клин на Рубен се сблъска с основната група блокери, които защитаваха нападателя с брока, който успя да избегне мелето и да прескочи търкалящото се кълбо от мъже.
Рубен, който беше в задната част на централния клин и тичаше с всичка сила, сръчно избегна устрема на защитниците и се изстреля над купчината свои съотборници. Докато скачаше, се оттласна от земята с единия крак, така че се завъртя спираловидно, докато летеше. Във въздуха, щом стигна до другия нападател, Рубен го захвана с дясната си ръка около врата, сякаш се опитваше да се пребори с него за брока, но инерцията на въртенето му внезапно и силно усука главата на мъжа.
Калан успя да чуе хрущенето, когато вратът на нападателя се пречупи.
Двамата мъже едновременно се сгромолясаха на земята Рубен беше отгоре, ръката му все още беше около врата на другия мъж.
Когато двата отбора се изправиха на крака, двама мъже от атакуващия отбор останаха да лежат на земята — по един от всяка страна на игралното поле. И двамата се гърчеха от болка със счупени крайници.
Рубен се изправи над нападателя, който лежеше мъртъв в центъра на полето.
Главата на нещастника лежеше неестествено извита назад.
Рубен вдигна брока, претича измежду смаяните, объркани играчи, и отбеляза нова точка, която нямаше да бъде зачетена.
Смисълът на онова, което току-що бе направил, беше ясен — ако друг отбор играеше така, че целенасочено да се опита да навреди на човек от неговия отбор, той щеше да отвърне със същото, и то по този смразяващ начин. Той просто им съобщаваше, че със своите собствени действия те избираха какво ще им се случи.
Калан вече беше убедена, че червената боя на Рубен не беше просто показност. Животът на мъжете от другия отбор зависеше само от неговата милост.
Заобиколен от безчет врагове и с десетки стрели, насочени към него, този мъж току-що успя да наложи собствени закони, които не можеха да бъдат избегнати или игнорирани. Той каза на своите опоненти по какви правила трябва да играят срещу него и отбора му. Посланието му беше ясно — със своите действия противниците му сами определяха собствената си съдба.
Калан си наложи да овладее лицето си, за да не се усмихне, да не се разкрещи от радост от това, което този човек току-що постигна. Защото знаеше, че ще е единствената в тълпата, която би го аплодирала.