— Разбира се. — Той отчаяно вдигна ръце. — Точно в това ти беше проблемът.
— В кое?
— Твърде много се стараеше!
Ничи седна в леглото. Светът около нея внезапно започна да се върти. Наложи й се да покрие с ръка очите си. Усещането за въртене й причиняваше гадене в стомаха.
— За какво говориш? — Тя повдигна ръка, колкото да му хвърли бърз поглед на светлината на свещите. — Как така съм се старала твърде много?
Имаше чувството, че ще повърне. Сякаш раздразнен, че му се налага да се занимава с това, Зед нави ръкави, протегна ръце и притисна по един пръст от всяка ръка към двете страни на челото й. Ничи разпозна как характерното усещане за изтръпване, свързано с Адитивната магия, пропълзя под кожата й. Беше й малко странно, че не почувства никакъв Субстрактивен елемент в използваната сила, но той не владееше Субстрактивна магия.
Усещането за гадене премина.
— По-добре ли си? — попита той с тон, който сякаш казваше, че за всичко си е виновна тя самата.
Ничи завъртя глава наляво-надясно, за да разгрее мускулите на врата си и да изпробва чувството си за равновесие. Очакваше пак да й прилошее, но този път се размина.
— Да, мисля, че съм добре.
Зед се усмихна на тази малка победа.
— Добре.
— Какво имаше предвид с това, че съм се старала твърде много?
— Няма смисъл да се бориш с вещица от нейния калибър по този начин. Твърде много се напрягаше.
— Твърде много съм се напрягала? — Почувства се толкова неудобно, все едно беше начинаеща магьосница, която безуспешно се опитва да схване урок, преподаван от нетърпелива Сестра. — Какво имаш предвид?
Зед махна неопределено с ръка.
— Когато използваш силата си, за да се противопоставиш на действията й, тя просто я обръща срещу теб. Не можеш да я достигнеш с твоята сила, защото не можеш да установиш основополагаща връзка между вас двете — Принципала и Обекта. Връзката все още се намира на етапа на свободно реене и формиране.
Ничи разбираше на теория думите му, но не беше сигурна доколко е прав в случая.
— Да не се опитваш да кажеш, че е нещо подобно на светкавицата, която търси дърво или друг висок обект, чрез който да стигне до земята и да се възпламени? И ако наблизо няма подходящ обект, просто се връща обратно и се възпламенява в облака? Обръща се към самата себе си?
— Никога не съм си го представял по този начин, но мисля, че е нещо подобно. Може да се каже, че твоята сила се е обърнала срещу теб като светкавицата, която се връща в облака, когато не може да стигне до земята. Вещиците са от малкото хора, които инстинктивно разбират точната природа на използването на силата, сложните зависимости на необходимостта на силата да създава връзки и начините, по които специфичните магии се свързват в двата си края.
— Тоест тя знае как действа светкавицата — намеси се Кара и е издърпала черджето изпод краката на Ничи.
— Май наистина не знаеш нищо за магията, нали? — Зед я изгледа невярващо. — Или за употребата на преносен смисъл в изречението.
Лицето на Морещицата помръкна.
— Ако бяха издърпали черджето изпод твоите крака, щеше да ти се изясни всичко.
Зед забели очи.
— Е, твърде опростено казано, но да, горе-долу е така… донякъде — побърза да добави той.
Ничи не слушаше разговора. Мислите й бяха другаде. Тя си спомни, че самата тя използва същите взаимовръзки между силата и местата, към които тя се насочваше, когато звярът атакува Ричард в защитената част на Кулата. Тя създаде свързващ възел, но не успя да вкара в него необходимата сила, за да стане той завършен. Тъй като това изискване не бе изпълнено, най-близката сила — светкавицата — се насочи към звяра и го елиминира за момент. Обаче тъй като звярът в действителност не беше живо същество, не можеше да бъде унищожен на практика — така както не може да се убие труп, защото вече е мъртъв и няма как да стане по-мъртъв.
Но сега беше друго. Беше много по-сложно. Донякъде беше точно обратното на онова, което беше направила преди.
— Зед, не разбирам как е възможно. Това е като да хвърлиш камък — отдели ли се от ръката ти, не можеш да повлияеш на траекторията му. Камъкът ще я следва до крайната точка.
— Шеста ще те фрасне в главата с нейния камък, преди още да си хвърлила твоя — каза Кара.
Зед я стрелна с убийствен поглед, все едно беше палава ученичка, която говореше, без дай е позволено. Кара твърдоглаво присви устни, но си замълча.
Ничи продължи, без да обръща внимание на прекъсването:
— Тя е реагирала на специфичната сила веднага щом я е регистрирала, преди още да се е оформила напълно. Тогава се е образувал и основополагащият възел. В този момент цялостната същност и силата на магията още изобщо не са се били появили.