Зед пак стрелна с кос поглед Кара, за да се увери, че ще продължи да си трае. Когато тя мълчаливо скръсти ръце, магьосникът се обърна към Ничи.
— Тя прави точно това — каза той.
Тъй като никога преди това не бе срещала вещица, точният механизъм на действието й беше загадка за Ничи.
— Тоест?
— Вещицата се носи по вихрите на времето. Тя вижда последователността на събитията в бъдещето. Тяхната способност е в голяма степен подобна на пророчеството.
Това означава, че тя е готова за магията ти, преди да си я направила. Тя може да предвижда. Нейната способност, нейната дарба й позволява да действа срещу теб, преди да можеш да завършиш намерението си.
Всичко това им е вродено — като инстинктивното вдигане на ръка да се предпазиш, когато някой замахва да те удари. Нейната блокировка е вече налице, докато ти все още подготвяш своя удар. Тя ти пречи да създадеш основополагаща връзка, така че твоята мрежа изобщо не може да се образува. Както казах, тя притежава умението да отвърне на удара, още преди връзката между принципала и обекта да е създадена. Твоята сила се обръща срещу самата себе си — срещу теб.
Това не изисква големи усилия от нейна страна. Нейната сила е всъщност твоята сила.
Колкото по-силно се опитваш да направиш нещо, толкова по-трудно ти става. Тя не увеличава своето усилие, а просто ти пречи да завършиш възела. Колкото повече натиск упражняваш, толкова повече сила се връща към теб от нейната блокировка.
Вещицата те използва. Силата, твоята сила се връща отново и отново към теб, докато ти влагаш все повече усилие. По подобен начин се нагрява металът, когато го огъваш напред-назад. Собствената ти сила е отразявана обратно към теб, докато ти се опитваш да призовеш всичката си мощ, за да я победиш, и това хвърля тялото ти в трескаво състояние.
— Зед, това е невъзможно. Ти използва магия. Видях те. Видях, че направи мрежа и това не те нарани. Магията ти просто се провали.
Старият магьосник се усмихна.
— Не, не се провали. Тя беше провал от самото начало. Използвах толкова малко сила, че вещицата не можеше да черпи мощ от нея. И поради тази причина не можеше да я блокира или да я обърне обратно. Нямаше достатъчно сила, за която да се хване.
— Каква магия може да се използва за нещо такова?
— Направих защитна мрежа, която беше затворена в обикновена магия за успокояване. Трябваше и ти да направиш същото.
Ничи прокара ръка през лицето си.
— Зед, аз съм магьосница от доста отдавна. Никога не съм чула за магия за успокояване.
Той сви рамене.
— Е, тогава значи не знаеш всичко, нали? Използвах магията за успокояване като черупка, защото, ако допуснех грешка и вкарах повече сила от необходимото, а тя я върнеше към мен, щеше просто да ме направи по-спокоен. А спокойствието щеше да ми помогне. Тогава щях да разбера, че съм преминал прага и щях още по-спокойно да опитам отново и да имам по-голям шанс за успех втория път.
Ничи удивено поклати глава.
— Със сигурност не знам достатъчно, за да се справя с вещица като Шеста. Онова, което ти направи, може и да не ме е защитило напълно, но е било достатъчно, за да й попречи да ме убие.
Зед само се усмихна.
Тя го погледна с уважение.
— Къде си научил този номер?
Той сви рамене.
— Натрупан тежък опит. Имал съм си работа с вещици и преди, така че знаех, че мога да направя само едно нещо.
— Имаш предвид Шота?
— Донякъде — отвърна той. — Преминах през много трудности, докато взема Меча на истината обратно от нея. Тази жена е лукава, умна и зад искрящите й очи и коварната й усмивка се крият неприятности. Открих, че когато правех нещата по обичайния начин, това просто не вършеше никаква работа. Тя намираше опитите ми да се боря с нея за забавни. Колкото повече сила използвах, толкова по-лоши правех нещата за себе си и толкова по-широка ставаше усмивката й. — Той се усмихна и леко се наклони напред. — Точно това й беше грешката — че се усмихваше. — Той вдигна показалец, за да подчертае думите си. — Усмивката й ме подсети, че онова, което правя, би могло да ме погуби. В този миг осъзнах, че моята сила й осигурява необходимата мощ.
— Така че спря да използваш сила.
Той разпери ръце, сякаш тя едва сега схвана урока.
— Понякога да направиш онова, което най-много ти се иска, може да е най-лошият вариант. За да постигнеш крайната си цел, е необходимо да се въздържаш в началото.
Докато думите му се запечатваха в паметта й, от тъмните ъгълчета на съзнанието й изплуваха още разбъркани спомени — като объркващи парчета от някаква огромна мозайка, която никога досега не бе забелязвала. Все едно виждаше всичко в нова светлина.