Внезапното й прозрение беше разтърсващо.
Ничи зяпна и облещи очи.
— Сега разбирам. Знам какво означава. Добри духове, разбрах каква е целта на стерилното поле.
Тринайсета глава
— СТЕРИЛНО ПОЛЕ ЛИ? — Побелелите вежди на Зед се извиха в учудване. — Какви ги говориш?
Ничи притисна пръсти о челото си, докато обмисли ситуацията. Не можеше да повярва, че не се е сетила по-рано. Погледна магьосника.
— За да се активира силата на Орден, се изискват набор от събития. Както сам каза, трябва да бъдат установени някои връзки, както е при всяка магия. В крайна сметка тя е създадена от магьосници, които би трябвало да са правили всичко въз основа на познанията си за природата на нещата, които искат да манипулират.
По принцип в своята същност Орден е сложна конструктивна магия. Като всяка конструктивна магия при подходящите условия тя се активира благодарение на специфичен набор от събития. След което поема в посоката, определена от предварително начертани протоколи. Но колкото и сложна да е, активира ли се веднъж, работи съобразно основните принципи.
— Както слънцето изгрява от изток — избоботи Зед. — Какво се опитваш да ми кажеш?
— Всичко е свързано — отрони тя сякаш на себе си. След малко съсредоточи погледа си върху магьосника.
— „Книгата на живота“ обяснява как да задействаме силата на Орден. Там са описани протоколите. В общи линии книгата представлява ръководство за употреба. Не обяснява теорията, върху която лежи Орден — няма за цел това. За да разбереш нещата в тяхната цялост, трябва да търсиш другаде.
Тъй като с тази сила, както и с всяка друга, би могло да се злоупотреби с цел извличане на лична облага, тя е създадена с определена цел: като противодействие на лавинния огън. Основните елементи на силата на Орден са конструктивни заклинания, така че, веднъж активирана, тя поема по установени пътища. Тези пътища от своя страна изискват определени условия — като например използването по съответния правилен начин на „Книгата на преброените сенки“.
Мисълта й препускаше трескаво през всички нови връзки, докато се опитваше да напасне късчетата от различни източници, които никога досега не бяха съществували паралелно.
— Да, да — нетърпеливо се намеси Зед. — Кутиите на Орден са създадени специално, за да противодействат на лавинния огън. Това вече го знаем. Нещо повече, очевидно е, че трябва да бъдат изпълнени определени условия, за да функционира силата по определен начин.
Ничи отметна завивките и скочи от леглото. Огледа се и забеляза, че е облечена в розова нощница. Мразеше розово. Сигурно само това са имали подръка.
Почти, без да се замисли, пусна тънка като бръснач струйка субстрактивна магия и я насочи към тъканта на нощницата, за да потърси елементите на боята и да унищожи само тях. Цветът постепенно избледня, като всичко започна от деколтето надолу и стана плавно, на вълна, която заля цялата дреха. Под розовото остана естественият цвят на плата.
Зед не можеше да повярва.
— Нима използва субстрактивна магия, силата на Подземния свят, силата на самата смърт, за да махнеш цвета от нощницата си?
— Да. Така е много по-добре, не мислиш ли? — отвърна тя, без да обръща внимание на този въпрос, мисълта й вече беше другаде.
— Виж, не мисля, че е добра идея да…
— Защо е всичко това? — попита Ничи, като го прекъсна безцеремонно, тъй като нито я интересуваше какво ще й каже по този въпрос, нито смяташе да го остави да продължи.
Зед застина с ръката във въздуха. Предаде се.
— Ами за това — за да противодейства на лавинния огън.
— Не, не ме разбра. Интересува ме каква е специфичната функция на противодействието на магията.
Обсъждането на очевидни според него неща започваше да го отегчава.
— Функцията му е да ни накара да си спомним обекта на магията. — Погледът му се оживи. — В случая — Калан.
— Да, в известен смисъл, но това е опростяване на процеса. — Ничи заби пръст във въздуха. Вече говореше като учител, не като ученик. — За да стане това, което казваш, то трябва да възстанови всичко, което е унищожило у нас. Да възроди спомените ни.
Силата на Орден няма за цел да ни накара да си припомним неща, които сме забравили, а да реконструира нещо, което вече не съществува.
Спомените ги няма. Не е проблемът, че сме забравили неща и че не си спомняме хора и събития. В главата ни не е останало нищо, което да си спомним, понеже спомените ни са несъществуващи, а не просто забравени. Те просто са изтрити и унищожени от лавинния огън. Работата не е в това, че не сме способни да си спомняме разни неща. Става въпрос за това, че тази част от съзнанието ни, от спомените ни, е унищожена.