Ничи тръсна категорично глава.
— Не. Мисли всичко в контекста на книгата „Лавинен огън“, „Книгата на живота“ и смътните книги, обясняващи теорията на Орден, с които ме снабди. Трябва да погледнеш на нещата от високо, за да видиш какво става.
— Какво да видя?
— Обектът трябва да е емоционално празен, иначе празното не е съвсем празно.
— Емоционално празен ли? — намеси се Кара, щом Зед започна да си мърмори нещо под носа. — Какво означава това?
— Означава, че познанието за предишното й емоционално състояние ще опорочи усилието за възстановяване. Трябва да остане изпразнена от емоции, за да може Орден да си свърши работата. Обектът трябва да е напълно празен. Трябва много да се внимава да не се вкарват емоционални връзки.
— Ти си умна жена, Ничи — опита се да не повишава тон Зед. — Но този път обърна каруцата в реката. Това, което казваш, няма никакъв смисъл. Как може да се попречи на човек да разбере нещо за миналото си? Магьосниците, създали кутиите на Орден, сигурно са разбрали, че има вероятност обектът да разбере някои неща за миналото си, преди Орден да бъде задействан. Едва ли са очаквали човекът да бъде заключен в тъмна стая, докато дойде моментът да се използва Орден.
— Нямах това предвид. Не ме разбираш. Подробностите са без значение. Всъщност подробностите, научени от всеки, който си е загубил паметта, само помагат, защото са нещо като светлинки, обозначаващи пътя на възстановяването. Но емоционалните преживявания на обекта на лавинния огън имат значение. Емоциите са събирателно от подробности, все едно дали те са верни или не.
Кара явно се напрягаше да разбере какво й казва Ничи.
— Как е възможно емоциите да бъдат съставени от неистинни подробности?
— Ами вземи мен, да речем — обясни й Ничи. — Вярна на доктрините на учението на Братството, аз ненавиждах хората, които не са на страната на Ордена. Вярвах, понеже така бях научена, че всички те са егоистични езичници, които не ги е грижа за ближния.
Бях научена да отвръщам с омраза на всеки, който не вярва в нещата, в които вярвам аз. Бях научена да мразя всички вас и всичко, което правите, без на практика да съм наясно какво е то. Изпитвах дълбока омраза към стойността на живота. Подтиквана от тези си чувства, бях готова да посегна на живота на Ричард. Емоциите ми се базираха на лъжи и внушения, а не на нещо истинско.
Кара въздъхна.
— Разбирам. Двете с тебе сме обучавани по сходен начин, внушавани са ни сходни чувства.
— Но когато чувствата са базирани на реални неща, те представляват съвкупност от истини.
— Реални неща ли? — попита Кара.
— Ами да, като например любовта. Тя е отговор на всичко, което ценим у даден човек. Емоционален ответ на жизнеутвърждаващи ценности, важни за другиго. С уважението си към тях ние извършваме мощен хуманен акт.
Зед, който крачеше нервно, внезапно спря.
— Какво общо има това с нещата, за които говорим?
Ничи разпери ръце.
— Не забравяй, че теорията на Орден е просто теория, така че не бих могла да бъда сигурна в нищо, защото дори хората, които са я създали, не са убедени в творението си, но така или иначе нещата се връзват. Макар да са били убедени, че са на прав път, не са имали нито опита, нито познанията, с които да подкрепят теорията си, но все пак мисля, че са били прави.
— За какво да са били прави? — надвеси се към нея Зед.
— Ако обектът започне да изпитва твърде много чувства, които не са свързани с някаква определена причина, е възможно да пострада противодействащата сила на лавинния огън.
— Обърках се — призна Кара.
— Били са убедени, че емоциите се отразяват на магията, която използват, на Орден. — Ничи премести погледа си от тревожните очи на Зед върху Кара. — Това означава, че ако Калан научи истината за чувствата си, преди да бъде отворена правилната кутия на Орден, тогава Орден няма да може да възстанови тези чувства. Полето, където Орден би трябвало да се разгърне, ще е заразено. И Калан ще се изгуби в дебрите на заклинанието.
— Какви ги говориш? — прошепна Морещицата.
— Ами да предположим, че Ричард намери Калан и й разкаже за тях двамата, за емоционалната им връзка, за любовта им един към друг. Тогава Орден няма да може да бъде задействан.
По лицето на Зед не можеше да се прочете нищо.
— Защо? — попита той с тон, от който я побиха тръпки.
— Това е нещо като провала на моята магия срещу Шеста, понеже силата ми имаше нужда най-напред да намери основата си, за да се задейства.
— Искаш да кажеш, че ако Ричард изобщо някога успее да отвори някоя от кутиите на Орден, трябва да го направи, без да разкрива нищо за връзките си с обекта на лавинния огън.