За момент в стаята се възцари тишина.
Зед прокара пръсти по брадичката си, загледан в сенките.
— Предвид тези опасности ми се струва разумно да се погрижим да намерим Калан, за да не би да научи отнякъде за предишните си чувства към Ричард.
— Това ми се вижда най-разумно. Когато се видим с Ричард, трябва да го убедим, че ако я открие, не бива да разкрива пред нея истината.
Зед сключи длани зад гърба си и поклати глава.
— Предвид факта, че всичко е заложено на карта, съм съгласен, че това би бил мъдър ход и именно това трябва да направим, но наистина не вярвам нещо толкова просто като предварителното познание да причини толкова сериозна лична трагедия. Не ми се вярва.
— Ако това може да те успокои, някои от създателите на кутиите на Орден са били на същото мнение като теб. Но нали и на мен не ми се вярваше, че собствената ми сила, използвана срещу вещица, може да ми навреди.
Погледът на Зед се зарея някъде в далечината.
— Имаш право. Понякога най-добрите намерения създават най-много неприятности. Като намерим Ричард, трябва да му кажем всичко това. Но кога ли ще стане. Останахме и без единствената кутия на Орден, с която разполагахме.
— Така е — въздъхна Ничи. — Най-много ме притеснява обаче как ще убедим Ричард, че сме прави. Струва ми се най-разумно ти да му разкажеш как стоят нещата, Зед. Може би така ще го понесе най-добре.
Зед не отговори веднага, а известно време продължи да снове напред-назад.
— Разбирам — рече и се обърна към Ничи. — Макар че още не съм убеден, че вярвам на всичко в тази теория за емоциите и прочие, които замърсявали…
Зед се сепна насред изречението и на лицето му се изписа удивление.
— Какво? — попита Ничи. — Какво се сети?
Зед се свлече върху ръба на леглото.
— Да, сетих се, определено. — Добри духове — прошепна той така, сякаш тежестта на всичките години живот внезапно се стовари върху плещите му.
Ничи се приведе напред и го стисна за рамото.
— Какво има, Зед?
— Предварителното познание уврежда работата на магията. Това не е теория, а самата истина — пророни той.
— Сигурен ли си? Откъде знаеш?
— Аз не си спомням Калан, не си спомням нищо, свързано с нея. Но когато Ричард беше тук, той ми разказваше. Попълваше липсващите парчета спомени, като ми обясняваше как двамата са се обичали.
Калан е Изповедник. Дарбата на Изповедника е да унищожава спомените на всеки, до когото се докосне със силата си. За да освободят силата си, Изповедниците трябва да вдигнат предпазващите я ограничения, които иначе я държат плътно под контрол.
— Знам, чувала съм за техните способности — кимна Ничи. Но какво общо има това с любовта между тях двамата?
— Изповедникът избира своя партньор сред хора, към които няма особено отношение, защото, ако влезе в интимни отношения с някого, когото обича, може, без да иска да изпусне силата си. Стане ли това, мъжът ще пострада и никога повече няма да е такъв, какъвто е бил. Съзнанието му ще бъде унищожено. Ще се превърне в куха черупка, в същество, напълно отдадено на Изповедника. Изповедникът ще разполага с неговите чувства, с неговата любов, но тя ще бъде лишена от смисъл, празна.
Поради тази причина Изповедниците си избират партньор, към когото не изпитват чувства, но който може да бъде добър баща за дъщерите им. Никога не избират мъж, когото обичат. Мъжете се страхуват от неомъжен Изповедник, тръгнал да си търси партньор, за да не би да ги избере и да унищожи самоличността им със своята сила.
— Но явно Ричард е измислил начин да се справи с този проблем — каза Ничи.
— Начинът е само един. Не мога да ти кажа какъв е, както не можех да кажа и на Ричард. Нямах право дори да споделя с него, че съществува решение.
— И защо?
— Защото предварителното познание би го омърсило и когато тя неволно го докосне с магията си, той би пострадал. Ричард трябваше да няма никаква представа, че съществува разрешение на проблема, в противен случай то не би действало.
Зед заби поглед в пода.
— Това не е теория. Предварителното познание замърсява стерилното поле, както сама каза. Ричард доказа основния въпрос на теорията на Орден: предварителното познание влияе върху функционирането на магията.
Ничи застана пред него и изгледа смръщено стария магьосник.
— Ти си го знаел преди това, нали? Преди Ричард и Калан да се оженят.
— Да. Но не посмях да му кажа, че има начин да бъде със своята любима. Дори това създаване на очакване, дори идеята, че съществува разрешение, можеше да унищожи шансовете му за успех.
— Откъде ги научи тези неща?
Зед вдигна ръка и я отпусна в скута си.
— Същото се случи и с първия Изповедник, Магда Сеарус, и мъжът, който я обичаше — Мерит. Двамата също се обичаха и се ожениха. Оттогава насетне Ричард е първият, решил този проблем. Тъй като Магда беше първият Изповедник, никой не знаеше, че съществува решение, следователно нямаше предварително познание, което да развали нещата. Без предварителното познание Ричард имаше възможност да разреши парадокса на това да обичаш Изповедник, без силата й да те унищожи.