Рика я изгледа косо.
— Добре ли си? Нали нямаш някакви сериозни последствия след сблъсъка с вещицата? Изглеждаш малко… отнесена.
Ничи разсея притесненията й с махане на ръка и смени темата.
— Откри ли Рейчъл?
Докато излизаха от една просторна зала, покрита с гоблени с пасторални мотиви, Морещицата изгледа Ничи с непроницаем поглед.
— Не. Чейс се прибра сутринта и каза, че е открил следите й извън Кулата. Отиде да я търси.
Рейчъл бе другата връзка на Рика с обикновените радости на живота. Ничи знаеше, че Морещицата е влюбена в момичето, макар че никога не би го признала.
— Не знам какво й е щукнало — подвикна Зед през рамо, докато завиваха към един по-тесен коридор. — Не й е присъщо да изчезва така.
— Дали може да е свързано с посещението на Шеста? — зачуди се Ничи.
Рика поклати глава.
— Чейс каза, че следите на Рейчъл са единствени. Не личи Шеста да е била с нея.
— И ти ли мислиш това, което и аз? — обърна се Кара към Ничи.
— Питаш за урока, който Ричард ни даде за следите ли?
Кара кимна.
— Спомена, че следите могат да се скрият с помощта на магия.
— Така е — съгласи се Зед. — Но Рейчъл изчезна преди идването на Шеста. Ако вещицата е искала да скрие следите с магия, защо ще крие само своите, а не и тези на Рейчъл.
Ничи се закова на място и се завъртя към портала, през който минаха току-що. От двете му страни имаше по една позлатена колона. Напряко на тях беше опряна гравирана със символи греда.
— Тук нямаше ли щит? — смръщи чело тя.
Мрачният поглед на Зед бе категоричен отговор. Двамата се затичаха да настигнат другите. В края на коридора той ги поведе към спираловидна стълба вдясно.
Беше достатъчно просторна, за да слизат по нея двама души едновременно, но доста стръмна и човек трябваше да внимава в краката си. Спиралата на стъпалата се врязваше дълбоко в плътта на скала, прорязана от искрящите нишки на различни минерали.
От долната площадка поеха към мястото, където задържащото поле се откъсваше от скалния масив. Намираха се много близо до стълбището, където ги изненада Шеста. Ничи си помисли, че тези коридори са странно притихнали, след като вещицата бе вилняла на воля из тях. Като човек наясно с тези неща, Ничи се запита как е възможно. Магьосниците, изградили това място и защитите му, би трябвало да са се погрижили да го охраняват от всякакви видове магия, включително от магията на вещици.
— Ето тук се появи за пръв път — обяви Зед, като посочи педантично подредените каменни блокове на отсрещната гранитна стена, издялана в самата планина. Ничи се вгледа по-внимателно и забеляза тъмни петна, които не изглеждаха много естествени. Продължи да оглежда внимателно нагоре и забеляза още от тях.
— Какво е това? — попита.
Зед прокара пръст през едно от петната.
— Кръв.
Ничи примигна. Втренчи се в лепкавата течност.
— Кръв ли?
— Кръв — кимна мрачно той.
— Истинска кръв?
— Съвсем истинска.
— От някакви животни ли? — Ничи се сети, че появяването на вещицата бе предшествано от огромен рояк ужасени прилепи. — Може да е от прилепи?
— Човешка кръв.
Тя загуби ума и дума. Погледна Кара.
— Така е, сигурни сме — отвърна Морещицата в отговор на незададения въпрос в погледа й.
— Предавам се — рече накрая Ничи. — Защо от тази стена ще се процежда човешка кръв?
— Не е само от тази — поправи я Зед. — Открихме кръв на различни места, без ясна система.
Ничи огледа пак петната. Нямаше намерение да ги докосва.
— Значи имаме проблем — заключи. — Да имаш някаква представа какво означава това? — обърна се след малко към Зед.
— Означава, че самата Кула кърви. Че загива.
На Ничи не й оставаше друго, освен да примигне изумено.
— Загива ли?
Зед кимна с мрачно лице.
— Нали си спомняш онзи щит, който ти направи впечатление, че не действа? Стоял си е на мястото в продължение на хиляди години, а изведнъж не работи. Подобни неща забелязах на различни места из Кулата. Щитовете отказват. Кулата страда. Колкото и талантлива да е Шеста, не би трябвало да може да проникне във вътрешността, без да задейства алармите. Те просто са отказали. Затова не сме разбрали, че е вътре. Затова успя да ни изненада.
Ако всичко с Кулата беше наред, дори алармите по някаква причина да бяха отказали, щитовете не биха й позволили да се движи свободно. Но все пак тя успя да проникне в строго охранявани крила. Доколкото ми е известно, подобно нещо се случва за пръв път. Вярно, в миналото е имало пробиви, но те са били успешни или защото нарушителят е бил изключително изобретателен и талантлив, или защото е разчитал на помощ отвътре.