Выбрать главу

Шеста вилня във вътрешността на Кулата сам-самичка, без да се активира нито една аларма, без нито един щит да се опита да я спре. Единственото й неудобство е било да заобиколи някои от все още действащите щитове.

— Хармониите… — пророни Ничи. — Ричард е прав. Може ли да се направи нещо?

— Да. Можем да намерим Ричард и да го убедим да отвори правилната кутия. Лавинният огън е заразен от Хармониите. И не само той, а цялата магия, точно както предполагаше Ричард. Налага се да освободи силата на Орден, за да има шанс тя да прочисти света не само от лавинния огън, но и от заразата, оставена от Хармониите.

— Зед, Орден е създаден с определена цел — възрази Ничи, да противодейства на лавинния огън. Едва ли ще тръгне да прочиства света от разни зарази. Няма такова предназначение.

Зед отметна кичур непокорна бяла коса от лицето си.

— Самата ти каза, че силата на Орден, както всяка друга сила, може да бъде използвана не само по конкретното си предназначение, а за по-мащабни цели. Ричард трябва да използва силата на Орден не само за да ни прочисти от лавинния огън, но и да унищожи заразата, оставена от Хармониите.

Ничи не можеше да прецени дали подобна мащабна операция е мъдро решение, дали изобщо е възможно, но не му беше сега времето и мястото да го обсъждат. Бяха много далеч от възможността да накарат Ричард да направи това. Преди да предприемат каквото и да било, трябваше да го открият. После идваше проблемът с отварянето на кутията на Орден, който Ничи още не беше споделила със Зед, понеже не искаше да го тревожи излишно. Все пак ги чакаха достатъчно проблеми, които се нуждаеха от незабавно решаване.

— Междувременно трябва да евакуираме Кулата — обяви Зед.

Думите му я свариха неподготвена.

— Но ако Кулата отслабва, трябва да сторим точно обратното — да я защитаваме. Тук, вътре, има безценни неща, които за нищо на света не бива да допускаме да попаднат в чужди ръце. Не можем да рискуваме Джаганг и Сестрите да докопат мощните магически предмети, които се съхраняват тук — поне доколкото все още има действащи такива.

— Точно затова трябва да напуснем Кулата — настоя Зед. Ако го направим, ще мога да я приведа в състояние, което няма да позволи пробив отвън. Има подобен механизъм, който, доколкото ми е известно, все още не е бил прилаган. Но друго решение не ми хрумва.

Ничи се вгледа в петното кръв на каменната стена.

— След като Кулата е болна и магията я напуска, какво те кара да се надяваш, че подобни мерки ще успеят да сработят?

— В древните книги, които обясняват защитната схема на Кулата, се споменава за кървящи стени. Зловещото предупреждение с кръв е знак, че Кулата е в сериозна опасност. Доколкото ми е известно, подобно нещо не се е случвало никога. За пръв път се налага да се предприемат толкова сериозни мерки. Има начин да се запечата всичко, като се използва концентрирана сила.

— Концентрирана сила ли?

— Тя се съхранява в депо, което ми отне почти цял ден да открия.

— Какво представлява то?

Зед посочи близката медна врата, където държаха кутията на Орден, преди Шеста да я открадне.

— Представлява кутия от кост с големината на кутиите на Орден. Нямам представа от кост на какво животно е направена. Цялата е гравирана с древни символи. Вътре в нея се съхранява конструктивна магия, за която се твърди, че е свързана със същността на Кулата. Сътворена е от същите магьосници, които са правили защитите на това място. Може да се сравни със закваска, която човек оставя настрани, за да разполага винаги с мъничко в случай на нужда. За да омеси с нейна помощ хляб. Това заклинание съдържа елементи от първоначалната магия на Кулата. Забележителен подход, като се замисли човек.

— Колко време ще продължи да действа тази конструктивна магия, след като веднъж бъде активирана?

— Нямам представа — призна Зед мрачно. — Направих някои проби и се надявам, че времето ще е достатъчно, но не мога да гарантирам. Остава ми само да направя всичко възможно.

— Ами ако Хармониите са увредили и тази закваска? — намеси се Фридрих.

Тъй като от години бе женен за магьосница, Фридрих, макар самият той да не бе роден с дарбата, знаеше доста за магията.

— Пробвах да покрия с верификационни мрежи някои повредени сектори в Кулата, като алармите. Не действат. Когато направих същото с кутията от кост, нещата се получиха без проблем. Значи има надежда.

— А не можем ли да останем вътре в Кулата и пак да я приведеш в подобно състояние? — попита Кара.

— Твърде опасно е. Тази процедура не е била прилагана никога. Нямам представа как точно действа, нито какво би могло да стане. Би трябвало никой да не може да проникне в Кулата. Подозирам, че е някаква форма на светлинно заклинание. И вероятно оставането вътре, докато Кулата е в такова състояние, крие много опасности.