Но мъжът в клетката беше различен. Той я беше познал. Тъй като тя не си спомняше да го е виждала, това можеше да означава единствено, че той я познаваше от миналото й.
Джаганг й беше обещал, че когато най-сетне тя си върне миналото и самоличността, за нея ще започне истинският ужас.
Доставяше му удоволствие да й обяснява в живи подробности какво точно възнамерява да направи с нея, как ще превърне живота й в безкрайно мъчение.
Тъй като тя не си спомняше своето минало, обещанията му за отмъщение за нея не означаваха толкова много, колкото му се искаше. Обаче сами по себе си думите му звучаха ужасяващо.
Когато Джаганг й обещаваше такова отмъщение, тя му отвръщаше само с отсъстващо изражение на лицето. Това беше нейният начин да скрие чувствата си. Не искаше да му достави удоволствието да види емоциите и страха й. Въпреки последствията Калан се гордееше, че си е спечелила омразата на такъв безчестен мъж. Това й даваше увереността, че каквото и да е направила в миналото си, убежденията й са я противопоставяли пряко на волята на Ордена.
Заради ужасните клетви на Джаганг Калан много се страхуваше да си спомни миналото си и все пак, когато видя неподправеното чувство в очите на пленения мъж, изпита внезапен копнеж да разбере всичко за себе си. Неговата радостна реакция на това, че я вижда, беше в пълен контраст с отношението на всички, които я презираха и ругаеха. Трябваше да разбере коя е, коя е била жената, към която онзи мъж изпитва такова уважение.
Искаше й се да беше успяла да разгледа мъжа по-внимателно от беглия поглед, който беше успяла да му хвърли. Трябваше да се обърне. Ако беше разбрал, че проявява някакъв интерес към пленник, Джаганг със сигурност щеше да го убие. Калан искаше да защити мъжа. Тя нямаше желание по невнимание да донесе неприятности на някой, който я познаваше, който толкова очевидно беше завладян от това, че я вижда.
Калан отново опита да успокои препускащите си мисли. Тя се прозя, докато наблюдаваше проблясъците на светкавиците в малкото парче черно небе, което се виждаше. Зората не беше далеч, а тя имаше нужда от сън.
Макар че с тази зора щеше да дойде първият ден на зимата. Не знаеше защо, но самата мисъл за първия ден на зимата я изпълваше с неспокойствие. Тя не можеше да разбере каква е причината за това. Нещо, свързано с първия зимен ден, изпълваше цялата й същност с тревога. Сякаш отвъд способността й да си спомня дебнеха опасности, които тя дори не можеше да си представи.
Звукът на падащ предмет я накара да повдигне глава. Чу се откъм външната стая, до тази на Джаганг. Калан се подпря на лакът, но не посмя да се изправи от мястото си на пода до леглото на императора. Знаеше прекрасно какви биха били последствията от неизпълнението на негова заповед. Ако се налагаше да изтърпи болката, която той можеше да й причини посредством яката около врата й, то поне да си заслужава.
В мрака Калан чу, че Джаганг седна в леглото точно над нея. През плътните стени се чуха викове и стенания от другата страна. Май беше Сестра Улиция. Откакто беше заловена от Джаганг, Калан беше имала възможност достатъчно често да чува Сестра Улиция да ридае и плаче. Самата Калан доста често бе довеждана до сълзи — предимно от същите тези Сестри на мрака и по-специално от Улиция.
Джаганг отхвърли завивките.
— Какво става тук?
Калан знаеше, че заради престъплението да наруши покоя на император Джаганг Сестра Улиция скоро ще има още една причина да стене.
Джаганг стъпи на пода, като застана разкрачен над Калан на килима до леглото. Нарочно погледна към нея, за да се убеди, че на слабата светлина от фенера, осветяващ стаята от шкафа, тя ще го види показно разголен над нея. Доволен от мълчаливата, скрита заплаха, която й бе отправил, той си взе панталоните от близкия стол. Като подскачаше от крак на крак, ги навлече, докато вървеше към входа. Не си даде труд да облече нищо друго.
Поспря пред плътната драперия, която покриваше входа, обърна се и повика с пръст Калан. Искаше да я държи под око. Докато тя се изправяше, Джаганг отхвърли тежкото покривало над входа. Калан погледна встрани и видя новата пленница, доведена като дар за императора, която трепереше върху леглото и притискаше с юмруци одеялото до брадата си. Като повечето хора, предната вечер тя също не беше видяла Калан и остана по-объркана и ужасена да чуе Джаганг да разговаря с призрака в стаята. Калан усети как по нервните окончания на раменете и ръцете й пропълзява внезапна и силна болка — напомнянето на Джаганг посредством яката да не се бави в изпълнението на нареждането му. Без да му позволява да види колко много я боли, тя забърза след него.