Дженсън издърпа ножа със сребърна дръжка от канията на колана си.
Точно тогава тъмната форма на едър мъж с меч в ръка изскочи от мрака. Вероятно същият, който беше убил съпруга на Лори. След това навярно е дебнал наблизо дали някой друг няма да доближи отворената гробница.
Точно когато Дженсън стигна до Лори, но преди да успее да изблъска младата жена встрани, мъжът замахна с меча. Тъмният силует на меча преряза гърлото на Лори, като почти я обезглави. Капки гореща кръв изпръскаха Дженсън по лицето.
Ужасът й беше заменен мигновено от изблик на гняв. Мислеше си, че ще изпитва страх, ужас или дори паника, но вместо това в нея изригна пристъп на ярост. Този гняв беше припламнал за първи път, когато онези зверове изникнаха от нищото и убиха брутално майка й.
Преди мечът да завърши зловещото си дело, Дженсън вече беше скочила към мъжа.
Тя го уцели право в гърдите с ножа си. Преди той да е успял да се дръпне изненадано, тя изтегли острието и нанесе три последователни удара в гърлото му. Възседна го, докато той падаше към земята, и продължи да го мушка ожесточено. Престана едва когато дъхът му спря с гъргорене.
Трескаво се опита да си поеме дъх във внезапно настъпилата тишина. Бореше се да не позволи шокът от случилото се да я парализира. След като имаше един войник, значи беше твърде вероятно да има и други. Знаеше със сигурност, че в гроба има още някой. Трябваше да се махне от мястото, където Лори извика.
Дженсън се насили да започне да се движи. Сега движението беше най-добрата й защита. Животът й зависеше от това.
Ниско приведена, тя започна да се плъзга встрани, като през цялото време държеше под око лъча светлина, излизащ от гробницата, и следеше дали някой няма да се появи, за да провери какво е причинило шума и да открие телата.
Внезапно в мрака на нощта, сякаш от нищото, се материализира едър мъж, който се изправи в тревата точно пред нея.
Дженсън сграбчи ножа така, че да й е удобно да се бие, вместо досегашния захват, с който беше намушкала първия мъж. Сърцето й затуптя лудо, докато се оглеждаше за други заплахи.
Не обърна внимание на заповедта на мъжа да спре и вместо това бързо финтира вляво. Когато той атакува, опитвайки се да я сграбчи, Дженсън бързо се претърколи вдясно.
В отговор на виковете на първия мъж от мрака изникна още един, който блокира пътя й за бягство. Светлината, която идваше от гробницата, меко проблясваше по ризницата, покриваща широките гърди на мъжа, и секирата, която той стискаше в месестия си юмрук. Косата му се спускаше върху раменете на дълги, мазни кичури.
Тя си отбеляза да не забравя, че той е с ризница — в случай че се наложеше да се бие с него. Ножът й щеше да е напълно безполезен срещу такава броня. Щеше да се наложи да търси уязвими места. За щастие първият не носеше ризница.
Дженсън изпита неистова нужда да се обърне и да побегне панически, но знаеше, че това би било грешка. Бягството събуждаше инстинкт за преследване. Веднъж започнал да я преследва, мъж като този нямаше да спре, докато не усети вкуса на кръвта.
И двамата мъже очакваха от нея да побегне в посоката, която изглеждаше открита — вляво от нея. Вместо това тя се втурна към тях, като възнамеряваше да се мушне между двамата и да им се измъкне, преди да успеят да се приближат. Мъжът, който беше по-близо — онзи с ризницата, приготви секирата. Преди да успее да я вдигне и да замахне с нея, тя поряза откритата част на ръката му.
Острият й като бръснач нож разряза месото от долната страна на ръката на мъжа, точно над китката. Тя чу звука от разрязването на напрегнатите сухожилия.
Мъжът изкрещя. Неспособен повече да държи секирата, я изпусна на земята.
Дженсън я грабна, като се наведе светкавично, за да избегне втория мъж, който се хвърли към нея. Извъртя се и заби оръжието в гърба му, докато той прелиташе покрай нея.
Дженсън бързо побягна, докато единият мъж държеше безполезната си дясна ръка, а другият се обръщаше към нея с дръжката на секирата, която стърчеше от гърба му. Той направи още няколко клатушкащи се стъпки към нея, преди да падне на коляно, опитвайки се да си поеме въздух. От клокочещия звук на дишането му тя разбра, че най-малкото е пробила белия му дроб. Беше ясно, че не е в състояние да се бие, така че насочи вниманието си в друга посока.
Ако беше решила да бяга, това беше нейният шанс. Възползва се, без да се колебае.
Почти веднага пред нея се възправи стена от мъже. Дженсън спря. Навсякъде около нея се появяваха мъже. С крайчеца на окото си видя как през лъча от светлина преминават сенки, докато от вътрешността на гробницата бързо излизаха фигури.
— Ако искаш — каза мъжът пред нея с дрезгав глас, — с удоволствие ще те насечем на парчета. Ако ли не, ти предлагам да ми предадеш този нож.