Дженсън замръзна на място, обмисляйки избора си. Съзнанието й сякаш не искаше да работи.
Тя различи силуети в далечината, очертани от лъча светлина, който идваше към нея от гробницата.
Мъжът протегна ръка.
— Ножът — каза той със заплаха в гласа.
Дженсън извъртя ръка и промуши дланта му. Щом той сепнато се дръпна, острието разсече плътта му още по-дълбоко. Нощният въздух се изпълни с яростни ругатни. Дженсън се възползва от възможността и се втурна като стрела през една пролука между мъжете.
Преди да успее да пробяга и три крачки, една ръка я сграбчи през кръста. Мъжът я дръпна толкова силно, че изкара въздуха от дробовете й със свистене. Блъсна гърба й в кожените си доспехи. Дженсън отчаяно се опитваше да поеме въздух.
Преди онзи да успее да обездвижи размаханите й ръце, тя го намушка в бедрото с ножа си. Върхът на острието опря в костта и спря. Псувайки, мъжът накрая успя да хване ръцете й и да ги притисне отстрани до тялото.
В очите й бликнаха сълзи на ужас и безсилие. Тя щеше да умре тук, насред това гробище, без никога повече да види Том. В този момент той беше единственото важно нещо за нея, единственото, което искаше. Том никога нямаше да разбере какво се е случило с нея. И тя никога отново нямаше да може да му каже колко много го обича.
Войникът рязко издърпа ножа от крака си. Тя не можа да удържи сподавеното си ридание за всичко изгубено, за всичко, което тези хора й бяха отнели.
Преди мъжете да й се нахвърлят, както тя очакваше, се появи фигура с фенер. Беше жена. Спря пред Дженсън, огледа я намръщено и пое контрол над ситуацията.
— Млъкни — нареди тя на мъжа, който притискаше окървавената си ръка и все още псуваше.
— Кучката ми прободе ръката!
Жената хвърли поглед на труповете, проснати наблизо.
— Май си извадил късмет.
— Сигурно — промърмори накрая онзи. Той подаде на жената ножа на Дженсън.
— За малко да ми отсече ръката! — намеси се другият, възмутен от безразличието на жената към тяхната болка — Трябва да си плати за това!
Жената му хвърли смразяващ поглед.
— Единствената причина за вашето съществуване е да служите на целите на Ордена. Каква ще бъде ползата от вас, ако сте сакати? Сега си затваряй устата, че дори няма и да си помисля да те лекувам.
Когато той наведе глава в знак на безмълвно подчинение, жената отвърна поглед от него и насочи вниманието си към Дженсън. Като вдигна високо фенера, тя се приведе, за да може по-добре да разгледа лицето на момичето. Тогава Дженсън видя в ръката й с фенера и книга. Вероятно я беше откраднала от тайния подземен склад.
— Удивително — рече жената, сякаш на самата себе си, докато се вглеждаше в очите на Дженсън. — Ето те точно тук, пред мен, а дарбата ми казва, че не съществуваш.
Дженсън осъзна, че жената сигурно е магьосница — вероятно някоя от Сестрите на Джаганг. Силите на такива като нея не можеха да й навредят, но при сегашните обстоятелства това едва ли означаваше, че тя не е заплаха за Дженсън. В края на краищата жената не се нуждаеше от магия, за да заповяда на войниците да я убият.
Магьосницата вдигна ножа, взирайки се в надписа на дръжката.
Различи богато украсената буква „Р“ — символ на династията Рал, гравиран върху сребърната ръкохватка.
Тя вдигна очи към Дженсън и този път по зловещия й поглед личеше, че я е разпознала. Неочаквано пусна ножа. Той се заби в земята между краката й и тя притисна с ръка челото си, сякаш потръпвайки от болка. Войниците безмълвно си размениха обезпокоени погледи.
Когато отново погледна към Дженсън, лицето на жената отново бе станало безизразно.
— Виж ти. И това ако не е Дженсън Рал. — Сега гласът й звучеше различно — беше по-дълбок и носеше в себе си заплашителна, мъжка нотка.
Сега беше ред на Дженсън да се намръщи.
— Ти ме познаваш?
— О, да, скъпа, познавам те — отвърна жената с глас, който беше станал по-плътен и дрезгав. — Май си спомням, че ми се закле да убиеш Ричард Рал.
Тогава Дженсън внезапно разбра. Император Джагнаг я наблюдаваше през очите на жената. Джаганг можеше да влиза в сънищата. Той можеше да върши неща, които на пръв поглед изглеждаха невъзможни.
— Какво стана с обещанието ти? — попита жената с глас, който не приличаше на нейния. Движеше се като кукла на конци и, изглежда, това й причиняваше болка.
— Провалих се — Дженсън не бе сигурна дали разговаря с магьосницата или с Джаганг.
Устата на жената се изви в иронична усмивка.
— Провали се, значи?
— Точно така, провалих се.
— А какво стана със Себастиан?