Още повече, че сега той бе Господарят Рал и заместваше Ричард.
— Къде е Вирна? — попита Ничи — Трябва да говоря и с нея.
След като спря до Натан, Ан кимна с глава към празния коридор.
— Двете с Ейди отидоха да се срещнат с генерал Тримак по въпроси, свързани със сигурността. Тъй като вече става късно, казах на Бердин да им съобщи, че ти и Кара току-що сте пристигнали от Кулата и че след малко всички трябва да се срещнем с тях в частната трапезария.
— Чудесно — кимна Ничи.
— Междувременно, какви са новините? — побърза да попита Натан.
Ничи все още бе дезориентирана от пътуването през Плъзгата. Беше объркващо преживяване, по време, на което понятието за време сякаш губи смисъл. Това, че се намираше в Народния дворец, допълнително засилваше безпокойството й. Целият дворец съществуваше в магия, която усилваше мощта на Господаря Рал и отслабваше дарбата на всеки друг.
Ничи не беше свикнала с това усещане. То я правеше неспокойна и притеснена.
Времето, прекарано в Плъзгата, й напомни за Ричард. Помисли си, че всъщност всяко нещо й напомня за Ричард. Изглежда, подсъзнателно силно се безпокоеше за него.
Необходимо й беше известно време, за да се съсредоточи върху зададения й въпрос и да се откъсне от мислите за Ричард. Колкото и невероятно да изглежда, сега този мъж беше Господарят Рал, а не Ричард. Ан, която преди беше изпълнявала длъжността на прелат и негов тъмничар, сега стоеше до Натан и очакваше да чуе отговора на въпроса му.
— Страхувам се, че новините не са много добри — призна Ничи.
— Имаш предвид новините за Ричард ли? — попита Ан.
— Още нямаме новини за него.
Натан подозрително сви вежди.
— Тогава за какви новини става въпрос?
Ничи си пое дълбоко въздух. Все още й беше странно да диша след времето, прекарано в Плъзгата. Въпреки че и преди бе пътувала в странното създание, тя не вярваше, че някога ще свикне с това дробовете й да се пълнят със сребристата течност.
Докато събираше мислите си, хвърли поглед навън, над ниския парапет на балкона. Частта на коридора, в която се намираха, свързваше комплекса от просторни зали под тях. Над главите им, през отвора с балкона, светлината на късния следобед струеше от високите тавански прозорци. Късият балкон над коридора, който изчезваше в мрака и в двете посоки, беше почти като прозорец, който гледа навън, към Народния дворец. Ничи си помисли, че понеже този отвор е доста малък, най-вероятно предназначението му е да осигури скришно място, от което да могат да бъдат наблюдавани залите долу.
Под тях хората пъплеха из лабиринта от коридори и бързаха във всички посоки. Изглеждаха целеустремени. Пейките покрай стените бяха празни. Ничи не видя хора, които да се разтакават и да си приказват небрежно както едно време. Беше война и Народният дворец беше под обсада. Всички бяха загрижени. Патрулираха стражи и наблюдаваха всичко — всеки човек, всяка сянка.
Докато си мислеше как да обобщи неприятните новини, Ничи прокара пръсти през косата си и я отмахна от лицето.
— Спомняте ли си, че Ричард ни разказваше как заразата, останала в тъканта на магията в света на живите, я кара да угасва?
Ан махна презрително с ръка и изпусна дълга въздишка, очевидно отегчена от припомнянето на тази стара тема.
— Да, но не мисля, че това е най-належащият ни проблем.
— Може и да не е — каза Ничи, — но вече започна да причинява сериозни неприятности.
Натан вдигна ръка и докосна Ан по рамото, един вид да остави на него да се занимава с тоя въпрос.
— В смисъл?
— Бяхме принудени да изоставим Магьосническата кула. Поне засега.
Натан повдигна вежди. Той наклони глава към нея и част от дългата му бяла коса падна върху широките му рамене.
— Защо? Какво се случи?
Ничи приглади черната рокля около бедрата си.
— Магията на Кулата отслабва.
— Как го разбрахте? — попита Ан.
— Вещицата Шеста успя да се промъкне вътре. Алармите не се задействаха, за да ни предупредят. Част от защитите не работят. Тя вилня необезпокоявана във вътрешността, без щитовете да я спрат.
Докато обмисляше думите на Ничи, Ан пъхна изплъзнал се сив кичур обратно в кока, пристегнал косата й.
— Това не е убедително доказателство, че магията на Кулата отслабва — каза накрая. — Не означава дори, че тъканта на магията е заразена и отслабва. Трудно е да се прецени докъде се простират възможностите на жена като Шеста. Кулата е много сложен комплекс и е трудно да се разбере дали нещата са наистина толкова сериозни. Може да е нещо временно…