В моментите, когато си мислеше, че настоящите им проблеми са непреодолими, отново се чувстваше като в детските си години — като робиня на тези проблеми. В мрачните мигове на вътрешни съмнения се чудеше дали изобщо някога ще може да се отърве от тежестта на мантията, която някога самият Джаганг постави на раменете й, като я бе обявил за Кралица на робите. Той изобщо и не подозираше колко подходяща е тази титла.
Понякога тя наистина се чувстваше по този начин в битката. Макар да знаеше, че каузата е справедлива, й се струваше безнадеждна. Понякога, изправена срещу тези на пръв поглед непреодолими трудности, на Ничи не й се искаше само да се откаже и да се предаде. Когато в миналото бе разговаряла на четири очи с Ричард, той на няколко пъти й призна, че е разкъсван от подобни вътрешни съмнения. И все пак тя виждаше как той продължава напред — въпреки всичко. Когато и да се почувстваше обезкуражена, тя се сещаше за Ричард, за неговата непреклонна упоритост, и това я караше отново да се изправи на крака, макар и само за да го накара да се гордее с нея.
Тя вярваше в каузата и се бореше за осъществяването й, но за нея Ричард беше двигателят на тази борба.
Те се нуждаеха от него. Нямаше представа как ще го открият и дори да го открият, как ще го върнат обратно — ако изобщо бе все още жив.
Макар да отказваше да приеме, че може да е мъртъв, и отхвърляше самата мисъл за това.
Ан стисна ръката й над лакътя и я откъсна от мрачните й мисли.
— Вкарала си кутиите на Орден в играта и си посочила Ричард за играч?
Ничи нямаше намерение да се впечатлява от осъдителния тон, с който й беше зададен този риторичен въпрос. Вече бе водила този спор със Зед.
— Точно така. Нямах избор. Зед реагира като вас… в първия момент. Когато му обясних всичко, мотивите си да го направя, той се успокои и разбра, че всъщност няма друг начин.
— И коя си ти, че да решиш това? — попита Ан.
Ничи реши да не обръща внимание на обидата и запази тона си вежлив, макар и не съвсем почтителен.
— Ти самата каза, че Ричард трябва да ни поведе в тази битка. Двамата с Натан чакахте близо петстотин години той да се роди и направихте всичко възможно да стане наш водач. Точно вие двамата се погрижихте „Книгата на преброените сенки“ да попадне у него. Изглежда, сте предрешили доста неща в живота му.
Сестрите на мрака вече са вкарали Орден в играта. Едва ли е нужно да ви обяснявам каква е целта им. Последната битка е битка за самия живот. Ричард е този, който трябва да ни поведе. За да успее, трябва да получи възможност да се изправи срещу врага. Вие му дадохте в ръцете просто една книга. Аз му осигурих силата, оръжието, от което се нуждае, за да спечели.
— Вероятно Ничи има право. — Натан сложи голямата си ръка върху рамото на Ан.
Ан погледна нагоре към Пророка. Тя видимо се успокои, след като размисли върху думите му. След толкова години, прекарани в Двореца на пророците, Ничи трудно можеше да повярва, че точно Пророкът може да вразуми Прелата.
— Е, стореното — сторено — каза Ан със значително по-спокоен глас. — Трябва да обмислим какво ще правим отсега нататък.
— А Зед — попита Натан, — той има ли някакви идеи как да помогнем на Ричард?
— Според него магиите, направени в пещерите на Тамаранг, са причината Ричард да не може да използва дарбата си. Затова той заедно с Том и Рика се отправиха натам. — Ничи се опита гласът и изражението й да не издават колко разтревожена е всъщност. — Надяват се да помогнат на Ричард, като намерят начин да премахнат магията, която блокира дарбата му.
— Казваш го така, сякаш е лесна работа — рече Натан, като обмисляше проблема.
— Напротив, убедена съм, че няма да е никак просто — повдигна вежди Ничи, — но ако стоим и чакаме решението само да дойде, едва ли ще постигнем много.
Натан изсумтя в знак на съгласие.
— А какво става с Кулата?
Ничи се обърна и тръгна надолу през залата, отвръщайки през рамо:
— Разбрахме се, че след като ние с Кара влезем в Плъзгата, за да се отправим насам, Зед ще запечата Кулата.
— А другите — Чейс, Рейчъл, Джебра?
— Джебра изчезна преди известно време. Зед предполага, че е дошла в съзнание и след всичко преживяно просто се е уплашила и е избягала.
— Или пък онази вещица пак е повлияла на мислите й — предположи Натан.
— Това също е възможно — разтвори ръце Ничи. — Просто не знаем какво е станало. Рейчъл също изчезна предната нощ, преди Шеста да се появи. Чейс отиде да я търси.