Ако друг й опишеше подобно начинание, едва ли щеше да му повярва; но да го види с очите си беше различно. Гледката я изпълваше с ужас. Беше само въпрос на време, докато завършат платформата. И тогава тъмното море на Императорския орден щеше да я наводни, за да щурмува Двореца. Докато стоеше на ръба на наблюдателницата, здраво обгърнала с ръце раменете си, тя съзнаваше, че пред нея не е просто армията на мрака — това бяха очакващите ги хилядолетия мрак.
Като някогашна Сестра на мрака, възпитана с ученията на Братството, тя знаеше по-добре от всеки друг колко реална е тази заплаха. Познаваше необузданата вяра в каузата на последователите на Ордена. Тяхната вяра беше всичко за тях. Те бяха повече от готови да умрат за нея. В края на краищата смъртта беше тяхната цел — в подземния живот им беше обещана слава. Те вярваха, че този живот е само изпитание, начин да си спечелят място във вечния живот. Ако Орденът искаше от тях да умрат, то те щяха да го направят. Ако Орденът ги караше да убият неверниците, бяха готови да залеят света с море от кръв.
Ничи разбираше много добре какво би означавало за всеки от тях, ако Орденът спечелеше тази война. Не армията беше тази, която щеше да донесе тези хиляди години мрак, а идеите, които бяха създали тази армия. Тези идеи щяха да хвърлят света в един безкраен кошмар.
— Ничи, има нещо, което трябва да знаеш — каза Натан, нарушавайки тревожното мълчание.
Ничи скръсти ръце и отправи поглед към Пророка. — Какво е то, Натан?
— Изучавахме книгите с пророчества тук, в Народния дворец. Точно както и всички други книги навсякъде другаде, магията на лавинния огън е заличила части от тези книги — там, където очевидно става дума за Калан. Но все още има полезна информация, до която лавинният огън не се е докоснал. Някои от тези книги са нови за мен. Те ми помогнаха да свържа нещата в едно, да видя цялостна картина.
Тъй като магията на лавинния огън бе изтрила голяма част от спомените на всички, Ничи не можеше да си представи как Натан е убеден, че вижда цялостната картина. Вместо да му каже това, зачака мълчаливо, докато студеният вятър рошеше косата й, а Натан се взираше да види войските, пръснати из цялата равнина Азрит под тях.
— Има едно място в пророчествата, което е като основен корен, водещ до ключово разклонение — рече той накрая. — Отвъд него, по едно от двете му рамене, се стига до място, което в пророчествата се нарича „Великата бездна“.
Ничи потръпна. Имаше много теории за тази част от пророчеството.
— Чувала съм да я споменават — каза тя. — Успя ли да разбереш какво означава?
— Нататък се стига до още повече разклонения и издънки. Натан безцеремонно махна с ръка, сякаш имаше предвид всички онези неща, невидими за другите. — Има няколко книги, за които установих, че имат общо с въпросите, които стоят зад това разклонение. Сигурен съм, че внимателно търсене би разкрило още такива пасажи. С други думи, след този клон се намира светът, какъвто го познаваме.
Той потупа парапета с една ръка, докато събираше мислите си.
— Другият клон обаче води до Великата бездна. Няма пророчески книги за онова, което лежи отвъд нея. — Натан я стрелна с поглед. — Това е светът, който Императорският орден иска. Ако те ни поведат по това разклонение, човешкият род завинаги ще се изгуби в неизвестността на Великата бездна — място без магия, следователно и без пророчество. Някои от моите предшественици са смятали, че тъй като няма пророчество за онова, което лежи отвъд, това може да означава единствено, че Великата бездна предсказва края на всичко, края на живота изобщо.
Ничи не намираше думи, с които да отвърне. Тя не мислеше, че може да съществува нещо друго освен мрак, ако Орденът спечелеше. Затова тези новини изобщо не бяха изненадващи за нея.
— От книгите, които изучавах тук, от информацията, която те ми дадоха, и от скорошните събития успях да определя къде се намираме ние в хронологията на този пророчески корен.
— Сигурен ли си?
Натан протегна ръка към армията под тях.
— Това, че армията на Джаганг е тук и ни е обкръжила, е едно от редицата събития, които ми показват, че в момента се намираме на главния корен, който ни води към това съдбоносно разклонение. Аз знаех от векове, че Великата бездна е част от пророчеството, но не можех да преценя дали тя е от важно значение, защото така и не бях сигурен къде точно да я поставя в хронологията. Все пак винаги беше възможно да тръгнем по съвсем различно разклонение от дървото на пророчеството и изобщо да не стъпим в областта, която съдържа този главен корен с Великата бездна. Винаги съществуваше възможността Великата бездна да се окаже зад някое от стотиците фалшиви разклонения, по някой мъртъв клон от дървото на пророчеството.