Преди векове, когато за пръв път започнах да го изучавам, ми се струваше, че това ще се окаже просто фалшиво пророчество, което после ще остане забравено в праха на историята, заедно с множеството мъртви разклонения на възможните събития, които никога нямаше да се случат. Въпреки това те неумолимо ни отведоха до мястото, на което сме днес. Сега съм убеден, че сме стъпили на това разклонение на пророчеството, точно на този клон, на този главен корен, и ни предстои да се срещнем с решаващото разклонение. — Натан се обърна към Ничи. — Ти ни постави на това място, като вкара силата на Орден в играта от името на Ричард. Кутиите на Орден бяха последната възлова точка върху пророческия корен. Човечеството вече няма друг избор, освен да се изправи пред това разклонение.
Седемнайсета глава
КАРА ПРОТОЧИ ГЛАВА НАВЪН и вятърът развя русата й плитка.
— Искаш да кажеш, че ако Ричард ни поведе по едно от тези две разклонения, ще оцелеем. Но ако не го направи и тръгнем по другия път…
— …ще се озовем пред Великата бездна — довърши вместо нея Натан.
Той се обърна към Ничи и сложи ръка на рамото й.
— Разбираш ли значението на онова, което ти казвам?
— Натан, може и да не знам всичко, което казва пророчеството, но със сигурност разбирам какъв е залогът. В края на краищата кутиите на Орден бяха вкарани в играта от Сестрите на мрака. Ако те спечелят, единственият възможен резултат, който виждам, е краят на всичко добро. Доколкото разбирам, Ричард е единственият, който може да попречи това да се случи.
— Така е — отвърна Натан с въздишка. — Точно затова двамата с Ан чакахме петстотин години, за да се роди Ричард. Той беше онзи, комуто беше предопределено да ни преведе успешно през разклоненията и плетеницата от скрити възли в пророчеството. Ако той успее, което досега прави, значи той е човекът, който трябва да ни води в последната битка. Знаем за това от отдавна. — Натан се почеса по слепоочието. — Винаги сме разбирали, че кутиите на Орден са последният възел на основния корен.
Ничи потръпна, осъзнала тежестта на думите му. Изведнъж се сети друго.
— Точно тук сте сбъркали преди — каза тя пo-скоро на себе си.
Ан леко се наведе през входа, присвила очи.
— Моля?
— Проследили сте друга нишка на пророчеството — каза Ничи, докато в съзнанието й парчетата от мозайката постепенно заставаха по местата си. — Вие сте разбирали ключовата роля на кутиите на Орден, но вашата хронология е била разбъркана и в резултат сте започнали да проследявате лъжливо разклонение. Погрешно сте мислели, че Мрачният Рал, благодарение на кутиите на Орден, е оплел крайния възел. И че той ще ни поведе към Великата бездна. Били сте убедени, че трябва да подготвите Ричард, за да се справи с тази заплаха, като сте смятали, че това е разклонението на пророчеството — онова разклонение, на което се намираме в момента. Затова сте откраднали „Книгата на преброените сенки“ и сте я дали на Джордж Сайфър, за да попадне у Ричард. Искали сте Ричард да се изправи срещу Мрачния Рал. Мислили сте, че му осигурявате средствата, необходими, за да води последната битка. Но сте завили в невярна посока, стигнали сте до задънен клон на пророчеството и не сте го осъзнали. Подготвяли сте Ричард за друга битка. Така той разруши границата със Стария свят и даде възможност на Джаганг да се превърне точно в онази заплаха, за която предупреждават пророчествата. Заради вас Сестрите на мрака най-накрая успяха да сложат ръка на кутиите на Орден. Заради вас те изпълняват заповедите на Пазителя на Подземния свят. Всичко това нямаше да се случи, ако не беше тази ваша грешка.
Вие сте предизвикали всичко това непреднамерено. Опитали сте се да използвате пророчеството, за да избегнете едно зло, но на практика сте направили точно обратното — дали сте възможност на пророчеството да се изпълни.
На лицето на Ан се появи кисело изражение.
— Макар да изглежда, че всъщност…
— Толкова работа, толкова планиране и очакване в продължение на векове, а накрая сте объркали всичко. — Ничи махна от лицето си кичур коса, разрошен от вятъра. — И сега пророчеството се нуждае от мен — заради онова, което сте направили.