Натан се прокашля.
— Е, това е малко прекалено и донякъде подвеждащо опростяване на нещата, но трябва да призная, че не е съвсем невярно.
Ничи внезапно видя в нова светлина Прелата — жената, за която винаги беше мислила, че е непогрешима и способна да посочи и най-малката грешка на другите.
— Допуснахте грешка. Объркахте всичко. Докато сте полагали усилия, за да сте сигурни, че Ричард може да изиграе своята важна роля, за да ни спаси, вие всъщност сте станали главната причина за евентуалното ни унищожение.
— Ако не бяхме…
— Да, допуснахме някои грешки. — Натан прекъсна Ан, преди да е успяла да заговори. — Но всички правим грешки. В крайна сметка ето те теб, която дълги години се бореше за убежденията на Ордена, накрая стана Сестра на мрака. Мога ли да твърдя, че всичко, което казваш и правиш, няма смисъл, защото си правила грешки в миналото? Нима ще ни зачеркнеш с лека ръка, защото е имало моменти, в които сме допускали грешки?
Всъщност е възможно нашите грешки да са пo-скоро инструмент на пророчеството, част от по-голям план, защото през цялото време ти беше тази, на която бе предначертано да е близо до Ричард, за да му помага. Може би нещата, които сме направили, са ти позволили да му станеш достатъчно близка, за да изиграеш ключовата си роля в живота му.
— Свободната воля е променлива величина в пророчеството — каза Ан. — Без нея, без всичко онова, което се случи заради събитията, които Ричард обърка, къде щеше да си ти? Какво щеше да се случи с теб, ако ние не бяхме действали навреме? Къде щеше да си в момента, ако не беше срещнала Ричард?
Ничи не искаше да се замисля за това.
— Още колко други като теб, в крайна сметка, са могли да бъдат спасени, защото събитията са се завъртели в тази посока — добави Прелатът.
— Твърде е възможно — взе думата Натан, — ако не бяхме действали по този начин, грешен или не, пророчеството просто да бе открило друг начин да постигне същите резултати. Между другото, вероятно тези корени се преплитат и онова, което става точно в този момент, е трябвало да се случи по един или друг начин.
— Като водата, която си проправя път надолу? — попита Кара.
— Точно така — отвърна Натан с усмивка. — Пророчеството до известна степен се възстановява само. Може да си мислим, че разбираме всичките му подробности, но всъщност може и да не успеем да видим събитията в тяхната цялост. Тъй като пророчеството се лекува само, всякакви опити да се повлияе на събитията в крайна сметка са безполезни. И все пак пророчествата са, за да бъдат използвани, да подтикват към действие. Важното е да разбереш кога и къде да действаш. Което е сложно дори за Пророк.
— След като си толкова наясно с грешките ни — прекъсна го Ан и се обърна към Ничи, — значи разбираш защо бяхме толкова смутени, че на своя глава си избрала да посочиш Ричард за играч. Знаем какви поражения може да причини намеса дори в някои сравнително по-маловажни въпроси, свързани с пророчеството. А кутиите на Орден далеч не са маловажен елемент, а най-решаващата възлова точка в пророчеството.
Ничи никога не се беше мислила за непогрешима — дори напротив. През целия си живот се бе чувствала посредствена и дори лоша. Майка й, Брат Нарев и по-късно император Джаганг непрекъснато й напомняха, че е недостойна и неспособна. Но сега с изненада разбра, че Ан също е… човешко същество.
— Не исках да прозвучи така — сведе поглед тя. — Просто никога не съм допускала, че и вие правите грешки.
— Макар че не съм съгласна с твоето тълкуване на събития, случили се преди пет века и плод на години тежък труд и усилия — рече Ан, — си права, че всички допускаме грешки. Важното е как се справяме с тях. Ако не си ги признаем, се лишаваме от възможността да ги поправим и те започват да ни измъчват. От друга страна, ако една грешка, колкото и да е голяма, ни отклони от пътя ни, никой не би стигнал далеч. Що се отнася до твоята версия за нашето тълкуване на пророчеството, има много фактори, които не си взела под внимание, да не говорим за неща, за които нямаш никаква представа. Ти свързваш събитията по твърде опростен, макар и не съвсем неправилен начин. Предположенията, които правиш на основата на тези взаимовръзки, са пресилени по отношение на обстоятелствата, свързани с нашата намеса.
Натан отново се прокашля и Ан продължи:
— Разбира се, това не означава, че понякога преценката ни не е била погрешна. Някои от грешките ни включват събитията, за които говориш. Опитваме се да поправим тези грешки.
— А какво е това пророчество за Великата бездна? — успя да попита Кара. — Твърдите, че Господарят Рал трябва да ни поведе в последната битка, защото пророчеството казва така. В същото време част от пророчеството признава, че част от него липсва?