— Аз за какво съм — каза Ничи, като продължи напред. — Ще го науча. Ще бъда неговият водач.
— Точно това имах предвид. Той се нуждае от теб.
— Аз няма да го предам. Готова съм на всичко за него.
— Наистина ли?
Ничи потрепери под непроницаемия поглед на Прелата.
— Какво искаш да кажеш?
— Наистина ли би направила всичко? Готова ли си да бъдеш човекът, от който той се нуждае най-много?
— Тоест?
— Готова ли си да станеш негова партньорка?
— Партньорка ли?
— Негова партньорка в живота.
— Той си има партньорка.
— Тя може ли да използва магия?
— Тя е Майката Изповедник.
— Да, но може ли да използва магия? Може ли да призове своя Хан така, както можеш ти?
— Ами не…
— Владее ли тя Субстрактивната магия? Ти владееш. Ричард е роден с тази дарба. Ти знаеш как да овладееш тази сила. Аз самата не мога, но ти знаеш. Ти си единствената сред нас, която има тези способности. Вероятно ти си единственият човек в света, който може да бъде онова, от което Ричард се нуждае най-много — партньорка, която го обича и може да го научи да използва дарбата си. И която може да му бъде спътница в живота.
— Спътница в живота ли? — Ничи не можеше да повярва на ушите си. — Добри духове, Ан, той обича Калан. Какви ги приказваш — спътница в живота?
— Точно това казах — махна неопределено с ръка Ан. — Равноправен и равностоен негов партньор. Нима съществува човек, който по-добре от теб познава нуждите на Ричард?
— Виж, познавам Ричард. — Ничи направи жест, с който искаше да прекрати разговора, преди да е стигнал твърде далеч. — Знам, че след като той обича Калан, значи тя е наистина забележителна жена. И му е равна. Човек обича онова, от което се възхищава. Само Орденът учи на противното — че трябва да обичаш онова, което те отвращава. Калан може и да няма същите дарби и способности, но със сигурност е човек, на когото той се възхищава, който го допълва и го прави цялостен. Ако тя не беше такава, той нямаше да й е толкова отдаден. Омаловажаваш личността й, без да си спомняш каквото и да било за нея. Ние не си спомняме Калан такава, каквато е била, но е достатъчно човек да познава Ричард, за да повярва, че тя явно е била забележителна жена. А освен всичко друго е и Майката Изповедник, тоест е много могъща жена. Може да няма способностите на една магьосница, но пък със сигурност умее неща, която нито една магьосница не може. Преди да падне границата, Калан е стояла начело на Средната земя. Пред нея са се кланяли крале и кралици. Какви сме ние с тебе в сравнение с нея? Ти си била Прелат на един дворец. Мен ме обявиха за Кралица на робите. Майката Изповедник е реален владетел, управлявал много хора. Човек, който се е борил за народа си и за опазването на неговата свобода. Тази жена, както знаем от Ричард, е пресякла дори границата към Подземния свят, за да намери помощ за народа си. Докато аз държах в плен Ричард в Стария свят, тя го заместваше. Водеше войските на Д’Хара в битките с Джаганг, за да спечели време и да намери начин да спре императора. Ричард е влюбен в Калан. Това е достатъчно — повече от това не ни трябва да знаем.
Ничи не можеше да повярва, че се налага да спори за това.
— Да, всичко, което казваш, сигурно е вярно. Той може наистина да я обича. Но кой може да каже дали тя е още жива? Ти познаваш по-добре от мен коварството на Сестрите, които са я пленили. Няма как да сме сигурни, че Ричард ще я види някога пак.
— Доколкото познавам Ричард, ще го направи.
— И дори да е така, какво от това? Какво изобщо може да излезе от това?
Косъмчетата по тила на Ничи настръхнаха.
— Какво искаш да кажеш?
— Прочетох книгата за лавинния огън. Знам как действа тази магия. Просто приеми, че жената, която се е наричала Калан, вече не съществува. Лавинният огън е заличил личността й. Той не просто кара хората да забравят миналото си, но разрушава всички спомени, самото минало. На практика някогашната Калан вече я няма.
— Но тя…
— Ти обичаш Ричард. Нека това бъде на преден план в съзнанието ти. Мисли за неговите нужди. Калан я няма — поне не е същата. Всичко, което казваш — колко много е означавала за него, колко прекрасна е била, — сигурно наистина е така, но тази жена, която Ричард е обичал, вече не съществува. Дори той да успее да я открие, това ще бъде само тялото на онази жена, празна черупка. Нима Ричард би могъл да обича една празна черупка? Едва ли. Съзнанието и интелектът правят хората такива, каквито са. В това е бил влюбен Ричард, но те вече не съществуват. Нима си готова да зачеркнеш живота си така, както аз моя? Изгубих цяла вечност, която бих могла да прекарам с Натан — мъжът, който можех да обичам, ако не бях толкова отдадена на дълга си. Не захвърляй живота си по същия начин, Ничи. И не позволявай щастието на Ричард да му се изплъзне.