Ничи се опита да успокои треперещите си ръце.
— Забравяш с кого говориш. Осъзнаваш ли, че искаш да свържеш живота на Ричард с една Сестра на мрака. А твърдеше, че той е надеждата за бъдещето на всеки от нас?
— Ха, та ти не си Сестра на мрака. Ти не си като другите. Ето тук, вътре, си различна — потупа я Ан по гърдите. — Те станаха Сестри на мрака, защото бяха алчни. Искаха да имат онова, което не можеха да спечелят по друг начин. Искаха да се сдобият с власт и да получат онова, което им бе обещано от силите на злото. При теб не беше така. Ти стана Сестра на мрака не защото беше алчна за власт — напротив. Мислеше си, че не заслужаваш своя собствен живот.
Така беше. Единствена Ничи сред Сестрите на мрака прие вярата не за да се сдобие с власт или лични облаги, а водена от чувството, че не е достойна за нищо хубаво. За разлика от другите Сестри на мрака, тя беше убедена, че единственото, което заслужава, е безкрайно наказание.
Тези подбуди, предизвикани пo-скоро от чувство за вина, отколкото от алчност, безпокояха останалите Сестри на мрака. Те не се доверяваха на Ничи. Всъщност тя не беше една от тях.
— Добри духове — прошепна Ничи, неспособна да повярва, че тази жена, с която се бе срещала толкова рядко през всичките десетилетия, докато бяха живели заедно в Двореца на пророците, е могла да придобие толкова ясна представа за нещата.
— Не знаех, че съм толкова прозрачна.
— Винаги ми е било тъжно — меко каза Ан, — че толкова красиво и талантливо създание като теб, мисли толкова малко за себе си.
— Защо никога досега не си се опитала да ми го кажеш? Ничи преглътна.
— Ти би ли ми повярвала?
Ничи спря на горната площадка на поредното стълбище, отпуснала ръка върху централната колона от бял мрамор.
— Сигурно не. Нещата се промениха чак когато Ричард ми отвори очите.
— Може би трябваше да говоря с теб и да се опитам да те накарам да мислиш повече за самата себе си — въздъхна Ан. Но винаги съм се опасявала да не ме вземат за твърде мека, което би навредило на авторитета ми. Пък и нима послушниците нямаше да се възгордеят от подобно внимание. Все пак не мога да кажа, че си била чак толкова прозрачна. Все не успявах да проникна в дълбочината на чувствата ти. Бях на мнение, че скромността, която притежаваш, ще ти е от полза за в бъдеще. Оказа се, че съм сбъркала.
— Не съм и подозирала — каза Ничи, потънала в мисли за онова далечно минало.
— Не само с теб се държах на дистанция. Това бе подходът ми и към другите, дори към тези, за които имах високо мнение. Най-голямо доверие имах на Вирна. Така и не й го казах. Вместо това я изпратих на мисия с несигурен завършек, продължила двайсет години. Но само на нея можех да се доверя. Но тя ме намрази, защото й отнех тези две десетилетия.
— Говориш за пътуването й в търсене на Ричард?
— Да — Ан се усмихна на себе си. — Но то беше и пътуването, в което тя откри себе си.
Позволи си да остане в спомените си още миг, преди да се усмихне на Ничи.
— Спомняш ли си, когато тя го доведе? Бяхме се събрали всички в голямата зала, за да приветстваме новото момче. Оказа се, че Ричард е вече мъж.
— Спомням си — отвърна Ничи, като също се усмихна. — Толкова неща се промениха от този ден нататък, направо не е за вярване. Още като го видях, си дадох дума, че ще стана една от неговите учителки.
И тя го направи, макар че впоследствие двамата си размениха ролите.
— Ричард се нуждае от теб сега, Ничи. Точно сега той има нужда от някой до себе си. В тази битка му е необходим партньор. Тежестта е твърде голяма за сам човек. Той се нуждае от жена, която да го обича. Калан я няма. Дори да е жива, тя е само външната обвивка на жената, която някога е била. Тя не си спомня Ричард, камо ли да го обича. За нея той е непознат. Най-тъжното е, че Ричард я загуби заради тази война. Точно сега той се нуждае от партньорка в живота. Той има нужда от теб, Ничи. Може би не го осъзнава, но се нуждае от теб повече от всичко друго.
Ничи беше на прага да избухне в ридания. Необходимостта да се опълчи срещу онова, за което с готовност би дала живота си, я хвърляше в агония. Нямаше нещо в живота, за което да копнее повече от Ричард. Но точно защото го обичаше, не можеше да направи онова, което Ан искаше от нея.