Все пак нещо липсваше, но тя не можеше да разбере какво. Но беше убедена, че имаше и още нещо.
Деветнайсета глава
НИЧИ ПЛЪЗНА РЪКА ПО КОЛОНАТА, когато продължиха надолу. Подовете, стените и таванът на тихия коридор, които постепенно се изгубваха в далечината, бяха направени изцяло от полирани плочи бял мрамор. Повърхността му беше нашарена от нежни жилки сивкаво и златно, които криволичеха и придаваха на целия каменен коридор крехкост и деликатност. Наредените на равни разстояния по стените факли в железни скоби хвърляха примигващата си светлина върху церемониалния коридор. В застоялия въздух се носеше тежкият мирис на смола и лек като мъгла лютив дим. На различни места по дължина на коридора имаше други зали, които водеха до различни гробници.
— Сега времената са опасни — звукът от гласа й се смеси с отекването на стъпките им от каменните стени. — Наближаваме най-опасното място, което ми е известно от пророчеството. Наближаваме онова, което може да се окаже нашият край.
Ничи погледната възрастния Прелат.
— Точно затова трябва да помогна на Зед и след това да намеря Ричард. В същото време Шеста трябва да бъде спряна, преди да може да събере заедно трите кутии. Тя вече ми показа колко опасна може да бъде, но ако я намерим, Зед може би ще се справи с вещицата. Мисля, че ще е по-важно аз да открия Улиция и Армина. Другите две кутии са у тях. Ако съберат всичките три кутии на Орден, не мисля, че ще оставят на Ричард време до първия ден на следващата зима, за да се опита да отвори една от кутиите на Орден. Те със сигурност ще се опитат да ги отворят веднага щом съберат и трите. Имам неприятното усещане, че времето ни изтича.
— Съгласна съм с теб — отвърна Ан, докато минаваха покрай поредната съскаща факла. — Ето защо е толкова важно ти да подкрепиш Ричард, да му помогнеш.
— Това и възнамерявам да сторя.
— Мъжът се нуждае от жена — Ан хвърли поглед на Ничи, която да смекчава решенията, които той взема, особено, когато те могат да променят хода на самия живот.
Ничи наблюдаваше как сенките им се завъртаха около тях, докато подминаваха следващата факла.
— Не съм сигурна какво имаш предвид.
— Само жена, която го обича и е до него, жена, на която той се доверява безрезервно, би могла да оказва положително влияние върху него.
— Обичам го и ще бъда до него.
— Трябва да направиш повече от това да си просто до него, Ничи. Ти трябва да бъдеш жената, която да има необходимото влияние.
Ничи я погледна косо.
— И какво точно влияние мислиш, че е необходимо?
— Детето се нуждае от силата на бащата и грижите на майката — тя вдигна показалеца и средния си пръст здраво притиснати един до друг. — Когато мъжът и жената работят заедно, те ни оформят, определят ни и ни насочват. Това, за което говорим, не е толкова различно. Мъжът се нуждае от елемента на женствеността в своя живот, ако трябва да се превърне в подходящия владетел, който да направлява растежа на човешкия род. Могъщ генерал без жена до себе си може да води битки и да печели войни. Джаганг може да смаже онези, които се изпречат на пътя му, но не може да направи нищо повече от това — поне нищо важно. Нашата кауза е различна. Необходимо е доста повече, не само за да се спечели такава война, пред която сме изправени, но и бъдещето, на което се надявам впоследствие. Ричард не се нуждае просто от някой, който го обича, но и от човек, когото той самият да обича. Живот, в който само мечът ти е другар, не е достатъчен. Той се нуждае да влага някъде чувствата си. Трябва да дава любов, както и да я получава.
Ничи не искаше отново да навлиза в този спор.
— Не съм аз тази жена.
— Можеш да бъдеш — меко настоя Ан.
— Сигурна съм, че Калан е жената, която заслужава любовта на Ричард. Не аз. Аз съм вършила ужасни неща, които никога не мога да поправя. Вървяла съм по много тъмен път. Сега е време да направя всичко възможно, за да спра злото, за което някога съм се борила. Ако успея, може би ще спечеля изкупление за себе си в собственото си сърце. Но никога няма да заслужа любовта на Ричард. Калан е жената, която може да го направи. Аз не мога.
— Ничи, за нас Калан не съществува като възможност за избор. Безсмислено е да водим този спор — ти или тя. Тя вече не може да изпълни тази роля. Лавинният огън ни я отне. Сега само ти можеш да заемеш мястото й. Трябва да се омъжиш за Ричард и да бъдеш тази жена за него.
— Да се омъжа за него! — Ничи се засмя горчиво и поклати глава. — Ричард не ме обича. Той няма причина да иска да се ожени за мен.
— Нищо ли не научи в Двореца на пророците? — нетърпеливо цъкна с език Ан. — Как изобщо си успяла да станеш Сестра?