— Сега пък за какво говориш? — вдигна ръце Ничи.
— Мъжете имат своите нужди — Ан размаха показалец към Ничи. — Погрижи се за тях със своите женски умения. — Създателят те е направил красива и един мъж не би могъл да устои. Ще се ожени за теб, за да получи още.
На Ничи й се прииска да я зашлеви.
— Ричард не е такъв — отвърна вместо това. — Той разбира, че любовта е онова, което придава смисъл на страстта между мъжа и жената.
— В крайна сметка той ще получи това. Ти просто ще помогнеш за появата на тази страст. Сърцето на мъжа следва неговите нужди. Толкова ли си назадничава да мислиш, че всички женитби са по любов? Мъдростта на по-възрастните често създава по-подходящи двойки. Това е, което трябва да направим в отсъствието на Калан. Твоята работа е да го вкараш в леглото си и да му покажеш какво можеш да направиш за него, какво му липсва и от какво се нуждае. Ако се погрижиш за страстите му, сърцето му ще бъде твое и накрая той ще има своята изпълнена със смисъл страст.
Ничи можеше да почувства как лицето й пламна. Не можеше да повярва, че водят този разговор. Искаше да смени темата, но сякаш бе загубила гласа си.
Ничи знаеше, че има приятелството и доверието на Ричард. Да направи онова, което Ан й предлагаше, означаваше да опетни това приятелство и да изгуби доверието му. Ричард се чувстваше в безопасност с нея. Подслонът и искреността на приятелството на Ничи донякъде я правеше достойна за любовта му, но ако постъпеше, както й предлагаше Ан, би означавало да наруши доверието на неговото приятелство и по този начин да я направи завинаги недостойна за него.
— Не трябва да пропускаме тази възможност, дете.
Ничи хвана Ан за ръката и я накара да спре.
— Какво да пропускаме?
— Ти си нашата връзка към Ричард — кимна Ан.
— Каква връзка? — Ничи присви очи.
Лицето на Ан се стегна и тя заприлича много повече на Прелата, когото Ничи си спомняше.
— Връзката, която онези от нас, които учат младите магьосници, трябва да имат с тях. Ричард е нашият водач — не по рождено право, а заради способностите и силата на волята, които притежава. Той може и да не е възнамерявал да стане Господарят Рал, но с времето стана подходящ за тази роля. Той реши, че животът означава достатъчно много за него и трябва да се бори за своето право да го живее както намери за добре. Той вдъхнови останалите, които изпитваха същите чувства. Единствено благодарение на това успяхме да стигнем толкова далеч.
— Ричард не е някакво си момченце от Двореца на пророците с Рада’Хан около врата си. Той сам си е господар.
— Дали? Трябва да отстъпиш назад, дете, за да видиш картината в нейната цялост. Да, Ричард е нашият водач и аз съм искрена, като казвам това, но той също е човек, който притежава дарбата и не знае нищо за нея. Дори повече от това — той е магьосник, който има и двете страни на дарбата. Какво друго би могло да е по-важно за една Сестра на светлината от това да обучава такива мъже как да контролират своята способност и да…
— Аз не съм Сестра на светлината.
Ан презрително махна с ръка.
— Игра на думи. Отричането на този факт няма да го промени.
— Не съм…
— Напротив, си — Ан настоятелно заби пръст в гърдите на Ничи. — Тук, вътре, ти си такава. Ти си човек, който по някакво стечение на обстоятелствата е застанал на страната на живота. Това е призванието, което си получила от Създателя. Наричай себе си както щеш, Сестра на светлината или просто Ничи. Това няма значение. То не променя нищо. Ти се бориш за нашата кауза — каузата на Създателя, на страната на самия живот. Ти си Сестра, магьосница, която може да насочва един мъж в онова, което той трябва да извърши.
— Няма да стана уличница нито заради теб, нито за когото и да било.
— Карам ли те да легнеш с мъж, когото не обичаш? — Ан обърна очи с въздишка. — Не. Искам ли от теб да го измамиш или нещо подобно? Не. Помолих те да отидеш при мъжа, когото обичаш, да му дадеш любовта си и да бъдеш жената, от която той отчаяно се нуждае — жената, която би могла да получи неговата любов. Това е, от което той има нужда — жена, която да е свързана с нуждата му да обича. Това е последното звено от връзката му към неговата човечност.
— Пазач от Двореца на пророците — ето какво в действителност искаш от мен да бъда — Ничи я погледна, изпълнена с гняв.
Ан вдигна очи към тавана и промърмори молитва за сила.
— Дете — каза тя, когато накрая погледът й се спря отново на Ничи, — аз само те моля да не пропиляваш повече живота си. Ти не разбираш напълно всичко онова, което не можеш да видиш. Може да си мислиш, че става дума за любов, но ти всъщност не познаваш любовта, нали? Ти познаваш само нейното начало — копнежа.