Обстоятелствата може да не са идеалните, които би могла да си пожелаеш, но това е възможността, дадена ти от Създателя — възможността да се насладиш на най-голямата радост, която можем да изпитаме в този живот — любовта. Цялостната любов. Сега любовта ти е едностранна, незавършена и недостатъчна. Тя е пo-скоро един сладостен копнеж и въображаемо блаженство. Не можеш да знаеш какво наистина е любовта, освен ако чувствата, които таиш в сърцето си, не получат отклик. Само тогава любовта е истинска и цялостна. Само тогава сърцето ти може да се извиси наистина. Ти все още не познаваш радостта от това най-човешко от всички чувства.
В досегашния си живот Ничи беше целувана само от похотливи и жестоки мъже. Не бе изпитала ласка и нежност. Ан беше права — Ничи не можеше да разбере какво е да бъде целуната от мъж, когото обича истински и който я обича в отговор и я пази в сърцето си като най-скъпото нещо. Можеше само да си представя каква е радостта от това усещане. Колко жалко за всички онези, които не можеха да разберат разликата.
— Ако в тази своя радост от цялостната любов — продължи Ан — ти би могла да насочваш мъжа, когото обичаш, просто да прави правилния избор, какво лошо има в това? — Тя отпусна ръце. — Не те моля да го караш да върши нещо погрешно, а само онова, което е правилно — да избере онова, което сам би искал да стори. Единственото, което те моля, е да го спасиш от такава мъка, която би могла да го накара да направи грешка, която би унищожила всички нас заедно с него.
Ничи отново почувства как косъмчетата по врата й настръхват.
— За какво говориш?
— Ничи, когато беше с Ордена, когато беше известна като Господарката на смъртта, как се чувстваше?
— Как се чувствах ли? — Ничи се опита да намери в себе си отговор на този неочакван въпрос. — Не зная. Не разбирам какво имаш предвид. Предполагам, че мразех себе си, мразех живота.
— И в твоята омраза към самата себе си щеше ли да те е грижа, ако Джаганг искаше да те убие?
— Не особено.
— Би ли се държала по същия начин и днес? Да не се интересуваш от себе си и от бъдещето?
— Разбира се, че не. По онова време не ме беше грижа какво ще се случи с мен. Какво бъдеще можеше да има тогава? Не мислех, че заслужавам каквото и да е щастие — не мислех, че някога бих могла да съм щастлива — така че нищо нямаше особено значение за мен, дори и собственият ми живот. Просто мислех, че нищо няма значение.
— Мислела си, че нищо няма значение — повтори Ан, театрално загрижена и ужасена от думите й. — Не си мислела, че можеш да бъдеш щастлива. По онова време не си вземала същите решения, които би взела днес, защото не те е било грижа за самата теб. Така ли е?
— Точно така — Ничи подозираше, че всеки момент ще попадне в невидимата клопка, подготвяна й от Ан.
— И как предполагаш, че би се почувствал мъж като Ричард, когато накрая разбере, че Калан е загубена за него — когато окончателно и безвъзвратно осъзнае това? Дали ще си мисли, че има за какво да живее? Мислиш ли, че ще продължава да се чувства свързан с нас, да има същото усещане за важността на живота както преди, ако е изгубен, самотен, отчаян, обезверен… и без всякаква надежда? Ако мисли, че никога повече няма да е щастлив. Дали изобщо ще го интересува какво се случва с него? Ти самата по-добре от мен знаеш какво е усещането, дете. Ти ми кажи.
По ръцете на Ничи полазиха тръпки на ужас. Тя се страхуваше да отговори на този въпрос.
Ан размаха пръст.
— Ако няма човек до себе си, когото да обича, мислиш ли, че ще го е грижа дали ще живее или ще умре?
Ничи мъчително преглътна, насилвайки се да се изправи очи в очи с истината.
— Предполагам, че е възможно и да не го е грижа.
— И ако няма надежда за самия себе си, дали ще вземе правилното решение за нас? Или просто ще се предаде?
— Не мисля, че Ричард някога би се предал.
— Не мислиш, че би го направил — Ан се наведе по-близо до нея. — Готова ли си да рискуваш да провериш дали е така? Да заложиш на карта всичко?
Напрегнатото изражение на Ан накара Ничи да замръзне на място.
— Дете, ако ние загубим Ричард, тогава край с всички нас. Тя продължи с по-мек глас, създавайки у Ничи усещането, че челюстите на капана вече са щракнали около нея. — Ти прекрасно знаеш каква ключова роля играе той. Нали точно затова си вкарала в играта кутията на Орден от негово име. Ти знаеш, че Ричард е единственият, който може да ни поведе в тази битка. Знаеш, че без него Сестрите на мрака ще освободят Пазителя на Подземния свят. Без Ричард, който да ги спре, те ще насъскат самата смърт срещу живота. Те ще сложат край на света на живота. Ще ни поведат към Великата бездна. Без Ричард всички ние сме изгубени — повтори тя отново насечено, сякаш забиваше последния пирон в нечий ковчег.