Трябваше да я хване здраво, преди да я е достигнала ослепителната мълния, която вилнееше извън всякакъв контрол.
Пукащият заряд на силата отскочи встрани и се блъсна право в дребната жена. Блясъкът я прониза. Сблъсъкът беше толкова мощен, че ръката на Ничи я изпусна.
Набитото тяло на Ан бе запокитено към стената с такава сила, че напука мраморната плоча. При такъв удар навярно всяка костица по тялото й бе натрошена. Но Ничи знаеше, че смъртта на Аналина Алдурен е настъпила още преди тялото й да достигне стената.
Внезапно мълнията замря. От бученето ушите на Ничи пищяха. Остатъчният огън изтлея пред очите й.
С изцъклени мъртви очи тялото на Ан се свлече на пода и падна по лице. На белия мрамор се разля локва кръв.
Като лешояди над мърша трите жени в дъното стояха долепени една до друга и не отделяха взор от Ничи.
Ничи разбра как бяха успели да постигнат онова, което тя не успя: бяха обединили силата си. Тя си бе служила с този трик в миналото. Сега трите бяха действали заедно и бяха успели да употребят силата си въпреки защитните заклинания, опасващи Двореца.
Само дето Ничи не можеше да си обясни как са успели да се промъкнат вътре.
Очакваше всеки миг мълнията да лумне отново и да я сполети съдбата на Ан. Беше време, когато не я интересуваше дали ще живее или умре. Сега обаче не беше така, дори напротив. Жалко, че нямаше да има възможност да отвърне на удара преди края. Поне смъртта й щеше да е мигновена.
— Скъпа Ничи, радвам се да те видя отново — усмихна се злостно Сестра Армина.
— С лоша компания си се събрала — додаде Сестра Джулия, прилепена отдясно на Армина.
Набитата Сестра Грета отляво само я изгледа с омраза.
И трите бяха Сестри на мрака. Армина се беше изплъзнала на Джаганг, заедно с Улиция, Сесилия и Тови. Четирите сами активираха лавинния огън, заловиха Калан и откраднаха кутиите на Орден.
Улиция и Грета, които Ничи познаваше не по-зле, отдавна бяха пленнички на Джаганг. Какво прави Армина с тях?
Нямаше време да се замисля над тези въпроси. Но ако това щеше да е последният й час, поне нямаше да се предаде без бой. Ръката й неочаквано отскочи и описа дъга, с която хвърли най-силния щит, на който бе способна; знаеше, че резултатът няма да е впечатляващ, но се надяваше да издържи достатъчно дълго. Хукна обратно към стълбите.
Още на третото стъпало я застигна кълбо сгъстен въздух и подкоси краката й. Ничи се стовари на пода с цялата си тежест. Щитът се бе оказал безполезен срещу обединената сила на трите.
Донякъде се изненада, че не използваха и срещу нея смъртоносната сила, с която отнеха живота на Ан. Без да губи време да се замисля, тя се претърколи вляво и скочи на крака. Хвърли се към съседната зала. Зад нея отекнаха бързите стъпки на трите Сестри.
В тези огромни и голи мраморни зали нямаше къде да се скрие. Знаеше, че ако побегне, те просто ще я свалят с огнена мълния. Нямаше шанс да се измъкне от обсега на силата им с бързина. Понеже вече я бяха подгонили, вероятно очакваха да продължи да бяга. Затова тя се прилепи до входа на следващата зала, откъм страната на преследвачките си.
Задържа дъх в опит да бъде възможно най-безшумна. Оттам тялото на Ан не се виждаше, ярката локва кръв на белия мраморен под лъщеше пред погледа й.
Не можеше да повярва, че е мъртва. Ан беше свидетел на възхода и падението на не едно кралство, на отмирането на безброй поколения в протежение на огромен период от време. Сякаш бе на този свят от самото сътворение. Смразяваща бе дори мисълта за свят без Аналина Алдурен.
Макар да не обичаше особено Прелата, Ничи почувства тъга от загубата й. Жената тъкмо бе започнала да разкрива човешкото си лице. След толкова дълъг живот най-накрая бе открила истинската любов.
Ничи долови тътрене на крака и се съсредоточи. Сега не беше време да скърби.
Самата тя познаваше отблизо насилието и смъртта, но далеч не беше свикнала на този вид битки. Като Господарката на смъртта тя бе станала свидетел на безчет кончини, много от които бе причинила самата тя, но никога с голи ръце. Сега, при отсъствието на силата й, това беше единственият изход. Опита се да си представи как би подходил Ричард.
Щом трите Сестри изскочиха иззад ъгъла, Ничи събра всичката си сила и заби лакът в лицето на най-близката. Изтракаха зъби. Сърцето й биеше толкова оглушително, че не успя да чуе удара. Сестра Джулия се просна възнак.
Без да се замисля, още докато Джулия се свличаше към пода, Ничи се нахвърли върху Сестра Армина и я сграбчи за косата. Използва инерцията на бягащото й тяло, дръпна рязко и запокити главата й в стената. Прималя й от звука от размазания о камъка череп. Останала сама, последната Сестра бе толкова безпомощна, колкото и самата Ничи.